Защо трансмазнините в храните са вредни

Въвеждането на данък "вредни храни" има подкрепата на министър-председателя. Бойко Борисов коментира, че целта не е била да се събират повече пари в хазната, а да се ограничи консумацията на вредни храни. Европейското кардиологично дружество цитира изследване, според което в едни в същи продукти в Източна Европа, съдържанието на трансмазнини е по-високо, отколкото на Запад.

Поканата е на по торта, но тя няма никакво намерение да яде своята.

"Защото сега ще анализираме и какво се съдържа вътре", каза диетологът д-р Росица Попова.

В етикета производителят коректно е обозначил съдържанието. Но не сладкото плаши толкова диетолога.

"Вътре, както виждаме, има хидрогенирано палмово масло и хидрогенирана олеинова мазнина", посочи д-р Попова. - Те имат двойно увреждащо действие и освен, че увеличават лошия холестерол LDL, те намаляват пък добрия холестерол, който пък има това протективно действие. Принципът е в това, че тяхната структура е по-ригидна", обясни д-р Попова.

Натуралните растителни масла обикновено са течни, липидните вериги в тях са начупени. За да се втвърдят, те се хидрогенират. Допълнителните водородни връзки изправят молекулите и те по-лесно се слепват. Лошото е, че така по-лесно полепват и по стените на кръвоносните съдове. Влезли в състава и на клетъчната мембрана, тя също губи еластичност.

"Като цяло се променя метаболизмът в самата клетка", обясни д-р Попова.

Освен това трасмазнините нарушават и синтезата на биорегулаторите на възпалението.

"И има риск от повишена тромбогенеза и съответно риск от инсулти и инфаркти", уточни д-р Попова.

Проблемът е, че частично хидрогенираните масла са предпочитани най-вече в сладкарската промишленост и готовите храни. Освен че са евтина суровина, имат по-голяма трайност, по-добри вкусови качества, по-ниска температура на топене. И почти няма паста, крем, вафла или сладолед без трансмазнини. Любимите на децата. Което поставя пред изпитание нормалното им развитие. Но дори и информираният избор на родителите им е затруднен.

Повечето етикети са нечетливи и с много малки букви. Абсурдът е, че това се допуска от европейския регламент за етикетирането на храните. Там е посочен минималният размер на буквите - 1,2 от милиметъра или 0,9 за по-малките разфасовки. И в двата случая текст с такива букви не се чете. Не успяха да го прочетат и двамата министри.

Д-р Петър Москов - министър на здравеопазването: Красен трябваше да си сложи очила...

Красен Кралев - министър на младежта и спорта: Да, да...

Д-р Петър Москов: С Кралев гарантираме, че шрифтът ще бъде различен.

Нищо не пречи нашето законодателство да фиксира по-голям размер на шрифта и съдържанието на храните да е гарантирано достъпна информация.