Тревожни данни показват, че българите все по-често просрочват плащанията по заеми и все повече ипотекирани имоти излизат на пазара. Изследването очерта и профила на длъжника - семеен мъж на средна възраст от Северозападна България или Русе. В тази категория по неволя попада и героят на следващия репортаж, един от хилядите, чиито живот от години се върти в омагьосания кръг на заеми, лихви и постоянна липса на пари.
Тревожни данни показват, че българите все по-често просрочват плащанията по заеми и все повече ипотекирани имоти излизат на пазара. Изследването очерта и профила на длъжника - семеен мъж на средна възраст от Северозападна България или Русе. В тази категория по неволя попада и героят на следващия репортаж, един от хилядите, чиито живот от години се върти в омагьосания кръг на заеми, лихви и постоянна липса на пари.
Дамян Илиев е наемател на малко магазинче за цветя в центъра на Враца. Преди няколко години взел два банкови кредита, за да завърти бизнеса и да изучи синовете си. Сега Дамян е на ръба на отчаянието, защото хората все по-малко купуват цветя, а всичките му доходи отиват за обслужване на кредитите и наема.
Дамян Илиев:
- 250 лева за кредита, но ако почна да ги смятам другите... 800-900 лева ми е наема, нямам никакви други доходи, като ида на борсата представяте си какво става. Трудоустроен съм, диабетик съм.
Единият кредит е почти изплатен, но за другия Дамян е ипотекирал жилището си. Сега се надява банката да преструктурира заема му, защото иначе може да остане на улицата.
Дамян Илиев:
- След третия етап си имат някаква практика, че могат да ме дадат на съдия-изпълнител. Да ме дават, какво да правя?! Кожата ми не могат да съдерат. Аз съм българин, мога да живея и в землянка.
Дамян е категоричен, че без кредити не може да се живее, но лихвите са убийствено високи и това поставя хората като него в безизходица.