Архиви за тероризма

В архивите на комунистическите тайни служби, свързани с международния тероризъм, са събрани данни за повече от 200 000 души. Това стана ясно днес на дискусия, посветена на темата.

Едни от най-интересните досиета са свързани с терориста Карлос Чакала, който в онези времена е бил няколко пъти в България. ПСН успя да открие човек, който лично се срещал с него, макар и да не е подозирал за това.

Фондът "Система за обединен отчет за данни" е създаден през 1977 година в соцлагера, у нас реално заработва през 81-ва година. Това е структура, която обединява усилията на вътрешните министерства на всички социалистически страни, без Румъния, в събирането на информация за международния тероризъм.

Веселин Вучков: - "До началото на 1990 г. в общата информационна база данни по линия на СООД са въведени сведения за около 200 хиляди лица, като в информационния масив на системата се съхранява информация за над 35 хиляди оперативно интересни чужди граждани, за които със сигурност е установено, че са били съпричастни към дейността на чужди специални служби."

Ние пък открихме бивш служител на МВР, когото съдбата случайно среща с Карлос Чакала. Преди 26 години Ванко Анастасов работи в 4-то районно управление.

Получават съобщение, че чужденец, отседнал в Японския хотел, е подал сигнал за открадната златна верижка от сейфа пред сауната. На място е трябвало да отиде човек, който говори руски език. Така Ванко Анастасов се озовава лице в лице с най-издирвания терорист на 70 и 80-те години.

Ванко Анастасов: - "Отидох в сауната, поисках паспорта. Той каза, че паспортът му е в стаята, държеше се доста агресивно, нахално дори. Каза, ама защо вие на 15-тата минута идвате, аз съм се обадил, би трябвало на 5-тата минута да има човек тук."

Двамата отиват до хотелската стая, без Ванко да подозира кой всъщност е събеседника му. Знае се, че тогава в хотела е имало специално оборудвани стаи, в които са настанявани оперативно-интересните чужденци. За хотела е имало и отговорници от службите.

"Отидохме в стаята му, там имаше една дама - красива, пищна в стаята. Той извади чантичката си да им даде паспорта - паспорта от Йеменска народнодемократична република - Саид и не си спомням точно името, това е 26 години все пак."

"На спалнята в хотелската стая имаше един позлатен пистолет. Аз тъкмо щях да го питам - имате ли разрешително, какви са тези оръжия, но всъщност дойдоха управителят и оперативният работник и така приключи."

Ванко Анастасов е помолен да напусне и eдва 8 години по-късно той разбира, че всъщност е разговарял с Карлос Чакала. Още тогава обаче му прави впечатление, че службите проявяват голям инетрес към срещата им.

Ванко Анастасов: - "Беше ми наредено, това за първи път ми се случи, буквално всяка секунда да опиша от целия разговор, от цялото ми посещение тук. От нещата, които по-късно разбрах, е това, че е търсил контакт. Аз мисля, че всички негови посещения са били контролирани, но може би тук за България е търсил някакъв по-специален контакт по някакви специални задачи."

Няма съмнение, много интерсни факти крият архивите от фонда за международния тероризъм. Те вече са в Комисията по досиетата и са ново предизвикателство за журналисти и изследователи.