Как военните пилоти действат в кризисна ситуация

Според стандартите на НАТО, само министър на отбраната или още по-висшестоящ в държавната йерархия може да дава заповед за стрелба по нарушител на въздушното пространство. Това обясни за "По света и у нас" бившият командир от военно-въздушните сили Любен Лозанов. Всяко действие на изтребителя се управлява от център за бойно управление. Пилотът има задължението да прихване и предупреди нарушителя, след което чака нареждане. Когато излитането на изтребител е свързано с маркиране на нарушител на въздушното пространство, летецът търси целта, извършва радио-локационното й опознаване, а когато я прихване, чака нареждания.

о.р. полк. Любен Лозанов: "И тогава докладва, наблюдавам целта, целта не отговаря, което означава, че е нарушител, готов съм за стрелба и чакам разрешение. Принципно стрелбата се разрешава от по-високо ниво - министър на отбраната и по-нагоре. Реална стрелба на поражение". 

Задължителните предупреждения могат да са няколко вида. По международния канал се съобщава на екипажа на самолета, че са навлезли в чужда територия.

"Вземете еднакъв курс и напуснете територията на страната, в противен случай по вас ще бъде въздействано".

Ако няма реакция, при добри метеорологични условия следва сближаване със самолета нарушител и отправяне на визуални предупреждения с разклащане на криле и евентуално повеждане към летище за кацане или изтласкване извън границите.

"Ако и това не стане, може да последва команда за кратка предупредителна серия с оръдието, но не по целта".

За навлизане в граничното пространство се счита не само преминаването на реалната граница на страната, уточни още о.р. полковник Лозанов. Всяка държава има по 12 мили или близо 22 километра територия, които се смятат под неин суверенитет и още от навлизането в тези зони започват предупрежденията.