Двама от оцелелите при катастрофата в събота в близост до турско-българската граница вече са при близките си в Тервелско. Въпреки ужаса, който са преживели от катастрофата, Басри Османов и Сабит Илмяз се качили още на следващия автобус за България.
Двама от оцелелите при катастрофата в събота в близост до турско-българската граница вече са при близките си в Тервелско. Въпреки ужаса, който са преживели от катастрофата, Басри Османов и Сабит Илмяз се качили още на следващия автобус за България.
Басри Османов и Сабит Илмяз се прибирали в Тервел. Казват, че не помнят времето преди катастрофата, а само ужаса, който са изпитали при падането на автобуса.
Басри Османов: „... Аз в последния момент се хванах на една седалка. Един път, два пъти се обърна, аз викам - само се моля, то там нищо не се вижда тогава, аз само се моля - поне да не се върти повече и туй то. После излязох, нищо не помня. Не видях нищо друго. Видях, че има много ранени, хвръкнали от автобуса. Тоз автобус се обръща като кибритена кутия. Нищо не се вижда, само викове, друго нищо."
Сабит Илмяз: „Аз бях в средата, обаче видях, че автобусът започна на ляво да бяга. Погледнах дали изпреварва някого, няма нищо. Почна вече, изтърва колата и тогава отпред отива и влязохме в бариерите. И от там нанадолу започна да се търкаля, като пералня."
И двамата мъже започнали да помогнат на ранените. След минути пристигнали и линейките. Първите, които се отзовали на помощ на пострадалите, били от съседното село.
Басри Османов: „... На 20-30 метра от автобуса има един наклон и там хората дойдоха от селото, много помогнаха и от там излязоха."
Каква е причаната за катастрофата, не могат да кажат. Според Сабит, който по професия е шофьор, освен заледения път и скоростта е била повече от допустимата.