Село Бисер след потопа

Отчаяние цари в село Бисер, което вчера първо беше залято от водите на язовир Иваново. Водите са се оттгелили и повечето хора са по къщите си и се опитват да ги почистят. Щетите обаче са огромни, в много домове са унищожени всички електроуреди и цялата покъщнина.

Ужасът от потопа оживяваше с нова сила и днес. Докато оцелелите се опитваха да спасят каквото могат от разрушените си домове. Повечето от
тях са загубили всичко.

Жена: - Това е ужас направо и да загубиш всичко това.

Жена: - Бягайте идва една голяма вълна и ние всички се изнесохме отдолу и докато се качим нагоре. Детенцето се молеше, разбирате ли, мамо обещаваш ли няма да умрем. Тя припадна 2 пъти в ръцете ми, два пъти и спасение няма. Няма откъде да излезем, къщата е залята, ей вижте докъде е била водата.

Мъж: - Изобщо... Ще спим ето тука. Братовчеди ми се обади, да видим ще ни вземат ли. От 64-та година се знае че тоя азовир стената е напукана, тогава още е бягал браточвед ми, който е бил на 5 огдини и е бягал в съседното село.

Жена: - Дано да ни помогне държавата.

Жена: - Ако няма помощ отнякъде това означава, че ние няма да имаме дом, докато сме живи.

Жена: - Телевизорите бяха оттука са излезнали през тая врата тука и в оня двор ги намерихме.

Жена: - Гледайте матраците леглата къде е, хладилника ужас тук беше къде е, а мивката навътре чак до тавана е отишла

Жена: - Ако има нещо хубаво в тази трагедия, ако може да се говори за хубаво е, че не стана всичко това 2-3 часа по рано, всички днес щяхме да сме по моргите.