Опасността от наводнения край големите реки

Кметове се оплакаха, че недостиг на пари проваля качественото почистване на речните корита и изграждането на диги около реките с най-висок риск от преливане. Някои от по-предприемчивите кметове обаче, все пак са намерили европейско финансиране, за да предотвратят наводнения.

Преди дни в По света и у нас предупредихме за прогнозите на хидролозите от БАН, че предстоят наводнения след топенето на снеговете. Според специалистите най-застрашени са Тунджа, Арда, Марица, Искър и Дунав.

В Елхово коритото на Тунджа е почистено още през лятото. Проблемът на града обаче е, че когато нивота на реката е високо, водата не прелива през дигите, а се връща през канализацията.

Когато преди две години Тунджа наводни крайречната улица на Елхово и нивото на реката надхвърли 4 метра, колекторите на градската канализация започнаха да връщат водата обратно. Домовете на хората бяха под вода.

Георги Димитров: "На този етап наблюдавам Тунджата, все още не е излизала сериозно от коритото и мисля, че на този етап се контролира изпускането."

Катя Димитрова: "...Ако се контролират редовно тези язовири да не се стига чак до такава степен, може да се предотврати някакво наводнение."

Общината в Елхово е разработила проект за 18 млн. лева за изграждане на пречиствателна станция с колектори, за да бъде спрян достъпът на високите води.

Петър Киров, кмет на община Елхово: - "...Надявам се, че в един дългосрочен период този проблем ще бъде решен кардинално."

В Ямбол има спечелен европейски проект за почистване на река Тунджа и изграждане на предпазни диги. Работата по него все още не е започнала заради бюрократични процедури.

Арда е най-буйната река в България. При проливни дъждове и снеготопене в нея тече повече вода, отколкото в Дунав. Реката обаче е укротена от три язовира и това, според специалистите, предотвратява наводнения в района.

Когато нивото на Арда рязко се повиши, язовирите поемат приливната вълна и не позволяват да застраши населените места. На реката няма построени диги. Тяхната роля играе така нареченото „водно огледало".

Когато се налага, шлюзовете му се отварят и пропускат големите количества вода. С него се спестява и необходимостта от почистване на речното корито. Сега, когато притокът в Арда е малък, водните централи на язовирите работят. Така се освобождава обем, за да се посрещне очакваното обилно снеготопене.

Тази година замръзналата река Искър поставя нови въпросителни - ще издържат ли дигите и мостовете, когато след броени дни започне голямото топене.

Големите наводнения през 2005 и 2006 година, когато река Искър заля цели села сложиха край на безхаберието към най-критичните точки - мостове, подпорни стени и диги. Седем нови защитни съоръжения вече пазят застрашените къщи, пътищата през дефилето и дори Черепишкия манастир. Сега обаче хората тук са изправени пред нови предизвикателства.

Иван Аспарухов, кмет на община Мездра: - "Аз не помня от 15-20 години Искър да е замръзвал така и въпросът е как ще се справят тези съоръжения с ледохода и дали ще покажат някакви проблеми."

И ако аварийните групи успяваха бързо да разчистят барикадите от дънери и дървета, запушили мостовете, сега никой не знае как ще се справят с ледените блокове.

Иван Аспарухов, кмет на община Мездра: - "Затова сега първата ни задача е светлите отвори на мостовете да бъдат почистени и дано всичко да бъде нормално."

Река Дунав при Видин засега не създава опасност да прелее. От "Напоителни системи" дори се похвалиха, че имат диги, които биха издържали и при висока вълна.

Иво Данаилов, главен инженер на "Напоителни системи - Мизия": "...До пролетното снеготопене няма да стоим със скръстени ръце, ще продължим да работим. В момента сме готови да проведем такива високи води."

През следващите 10 дни се очаква постепенно затопляне, успокояват синоптиците. Това ще забави топенето на снега и ще намали риска от наводнения.