Надежда Михайлова за българската десница и международното положение

Водещ Бойко Василев:
Аз си представям обаче, г-жо Михайлова, тук към Надежда Михайлова се обръщам, колко наши политици сега ще кажат: аз съм българският Обама. Не е ли така?

Надежда Михайлова:
Аз не знам колко политици ще кажат, но по-важно е колко, каква част от обществото ще пожелае наистина да се появи Обама в България. Защото според мен появата на една такава фигура трябва да изисква определени предпоставки, и аз си мисля, че отговорът на този въпрос - готово ли е българското общество да посрещне един Обама, аз смятам, че отговорът е не. Българското общество е склонно да посреща освободители, месии, твърда ръка, но погледнете какво представляваше Америка последната една година. Пред очите ни имаше един уникален политически спектакъл, един уникален политически дебат на идеи, на виждания, една откровеност. Две политически концепции за развитието на Америка се сблъскаха, но по един наистина изключително цивилизован начин. И в крайна сметка това, което каза и новият американски президент - Америка доказа, че наистина е една демократична държава, в която всичко е възможно, мисля, че това е много голямо послание в един променящ се свят. И вие сте прав, че българските политици трябва да вземем много уроци от това, което се случи, защото това уникално скъсяване на дистанцията между кандидатите за президенти и между обществото на Америка, този ежедневен контакт с хората, този диалог с най-различни прослойки, най-различни етноси, най-различни вероизповедания, това умение да се застане не просто пред камерата, както българските политици обичат, а да се застане пред хората и да се
отговаря на най-неудобните въпроси. Аз смятам, че това е според мен най-големият урок.

Водещ:
Надежда Михайлова от СДС. Веднага по въпроса, който чухме - хубаво ли правим, г-жо Михайлова, че решихме сега да се изтеглим от Ирак?

Н. Михайлова:
Аз мисля, че този въпрос е изключително важен, защото той поставя въпрос, още един, с който в момента много се спекулира, и това е трябваше ли България да изпрати контингент в Ирак. И аз ще кажа, че при промяна на стратегическата концепция сега на американската външна политика, поне това, което заявява Барак Обама, независимо че все още не е ясно кой ще бъде външният министър на САЩ, екипът още не е сформиран, но се прави заявка, че по същество мисията в голяма степен е изпълнила своята роля. При това положение е нормално България да обмисли изтеглянето на своя контингент. Същевременно искам да кажа, че България трябваше да изпрати войски в Ирак, и смятам, че ние бяхме, заедно с нашите партньори бяхме в основата на една голяма мисия, която наистина даде своите резултати. И това ме провокира да кажа и още нещо. Международната общност може да помага на страни като Ирак да възстановят демокрацията, да защитят човешките права, да установят наистина едно нормално и развиващо се общество. Но проблемите, които са свързани с екстремизма, с тероризма, са проблеми, които трябва да бъдат решени от самите мюсюлмани. Международната общност, пак повтарям, тя може да бъде само помощник, да бъде съюзник, да бъде партньор, но тя не може да реши фундаментални въпроси, които трябва да бъдат решени от самите общества. Затова ще бъде нормално изтеглянето на войските в един момент, когато самата държава започва да функционира, макар и разбира се, със своите проблеми, но смятам, че има добро начало и това начало ще доведе наистина до установяването на едно стабилно и нормално, демократично развиващо се общество.

Водещ:
Аз виждам, че външната политика продължава да ви привлича, или бъркам? Наскоро, преди седмица или кога, получихте ордена на почетния легион, френския...

Н. Михайлова:
Да, малко повече от седмица.

Водещ:
Малко повече от... Защо обаче вие, пък и българската десница, се чувства по-уютно на международния терен? Загубихте ли ключето към вътрешния?

Н. Михайлова:
Аз не знам откъде правите този извод, защото награждаването ми с орден на почетния легион не е награда за това, че се чувствам по-добре на международната сцена. Бих казала, че това е по-скоро едно международно признание за провежданата от правителството на СДС външна политика в периода 1997 - 2001 година. Няма защо да се лъжем, че онова, което вече ние намираме за нормално - членството на България в ЕС, членството в НАТО, основите бяха поставени именно в този период, когато на България й се налагаше да взима изключително тежки и непопулярни решения, но решения, които доведоха до тази мечта България да се присъедини към демократичния свят. Затова аз го приемам не само и не толкова като лично признание, приемам го като признание на правителството, в което съм работила.

Водещ:
Аз разбирам, но това не означава ли, че вие - едно цяло поколение политици, бяхте силни там и сега слаби в едно време, което трябва да измисли новите ключови думи?

Н. Михайлова:
Аз мятам, че българската десница успя да извоюва историческа победа, да промени наистина стратегическите приоритети и цели на страната ни и да изпълни мечтата на поколението на нашите родители. Защото аз си спомням, че когато бяха подписани договорът с ЕС и с НАТО, много ваши колеги журналисти ме питаха дали не съжалявам, че не съм външен министър в този период. И аз казах, че моята най-голяма радост и моето най-голямо удовлетворение е, че онези, които бяха най-големите противници на натовското членство, включително и с големи резерви към членството на България в Европа, бяха принудени да признаят този път и да сложат подписа си на документи, които всъщност бяха каузата на СДС.

Водещ:
Добре, сега, когато има световна криза и отново да си говорим за международното положение, България адекватна ли е според вас?

Н. Михайлова:
Аз смятам, че България не е адекватна по две причини. Първо,
както винаги ние отказваме да признаем определени тенденции, които няма начин да не засегнат за съжаление и България. Не е нужно да слушаме само международните експерти и финансистите, които казват, че в една или в друга степен световната финансова криза няма как да не засегне държави, които, примерно чиито банки разчитат включително на пари отвън. Това, което аз наблюдавам като изявление от представители на българското управляващо мнозинство, е, че примерно министърът на икономиката Петър Димитров казва, че кризата категорично няма да ни засегне, а примерно един бивш министър и ключова фигура в БСП като Румен Овчаров, казва, че ще ни засегне. Тоест самата БСП не е наясно още в този момент какво точно да заяви пред българското общество. Не беше нужно българската опозиция да упражни натиск върху правителството примерно, за да се проведе дебат и да се защитят влоговете на българите, на българските граждани в банките у нас. Тоест всичките тези неща, които стават
под натиск, показват, че правителството се държи по начин, по който едва ли не щяло да се хвърли сянка върху неговата работа, ако се признае, че наистина има заплаха за българката финансова система, за икономиката и тази заплаха няма как да не се отрази естествено и на българските граждани.

Водещ:
Само едно изречение, г-н Имамов, права ли е г-жа Михайлова?

Алиосман Имамов:
Определено не е права, защото едва ли има такъв велик оптимизъм у управляващите по отношение на това дали България ще бъде засегната от кризата. Напротив, в бюджета, които се готви за следващата година, има много сериозни инструменти, които показват, че управляващите си дават много ясна сметка за това, което би могло да се случи в България през следващата година.

Водеща:
И за това ще говорим с вас.

Н. Михайлова:
Нормално е управляващите и опозицията да са на различно мнение, но аз искам да се аргументирам, защото бюджетът поне в начина, в който стигна до пресата, и информацията, която ние имаме, проектобюджетът, ще видим какво ще бъде обсъждано в зала, показва една липса на далновидност по отношение на разходите, които ще се правят от държавата, които са твърде високи дори за държава, която не се страхува от криза, камо ли за ситуацията, в която се намира и Европа, и България в частност като член на Европа. Примерно наливат или се предвидени да се наливат пари в сектори, които не са реформирани, да се правят големи капиталови разходи. Всичките тези неща показват, че този бюджет е предизборен бюджет и чрез него се гонят съвсем различни цели от обявените в предварителните намерения.

Водещ:
Останете след малко да видим какво ще каже г-н Имамов и може би вие ще го репликирате тогава, защото той вероятно има друга теза. Но аз искам друго да ви попитам. Обратната критика обикновено слушате, г-жо Михайлова. Когато тръгнете да критикувате, ви казват: а вие? А вие какви ги вършихте, като бяхте на власт?

Н. Михайлова:
Това е нормално. Но аз ще кажа, че всяко следващо правителство идва по силата на логиката за промяна и с желанието да промени грешки или недостатъци на предходното. Така че аргументът вие какво правихте е изключително смешен аргумент. Защото ако логиката е такава, че те ще правят това, което примерно са допускали като грешка предходниците, не виждам какъв е бил смисълът да ги сменят. Но аз искам да кажа, че финансовата стабилност на България по времето на правителството на СДС получи международно признание и това беше в основата на започването на преговорите ни с ЕС.

Водещ:
Но нямаше криза.

Н. Михайлова:
Докато това, което се случва в момента в страната, е безпрецедентни тежки критики към България, които критики, умножени с финансовата криза, наистина ни правят песимисти.

Водещ:
Реплика ли искате да направите?

А. Имамов:
Много е важна вашата реплика, защото наистина нямаше криза. Известно е, че кризата е циклично явление. Тогава нещата са били
съвсем други.

Водещ:

Да, имали сте късмет, г-жо Михайлова.

Н. Михайлова:

Кризата, която ние наследихме от предишното социалистическо правителство на Жан Виденов, бих казала, че беше в пъти по-тежка от това, което в момента се наблюдава в Европа и в световен мащаб. Още повече, че в момента България разполага със сериозни инструменти като страна, членка на ЕС, и тази европейска солидарност ще ни въоръжи наистина с механизми да си помогнем в тежката криза, стига да си признаем, че тя съществува. Докато България и българските социалисти, и управляващото мнозинство се
държи както едно време - никой не иска да признае, че криза има, и се държат все едно, че наистина нищо не се е случило.

Водещ:
Е да, ама г-н Имамов...

А. Имамов:
Аз определено няма да се държа по този начин.

Водещ:
Той каза, че ще признае. Сега искам един сериозен въпрос. Ето, вдругиден ще има концерт в памет на жертвите на комунизма, тук добре. Обаче ако говорим за политически каузи, г-жо Михайлова, не станаха ли историческите теми демоде? Говоря за антикомунизма, за възродителния процес.

Н. Михайлова:
Тук тогава трябва да сложим, че и антифашизмът е демоде, защото осъждането на нацизма, осъждането на комунизма и на зверствата, които са направени по това време, не могат да бъдат демоде.

Водещ:
Не говоря за осъждането, а говоря за вкарването на тези неща
в актуалната политика като аргумент в момента.

Н. Михайлова:
Аз мисля, че тези неща имат съвременен прочит и аз веднага ще се обоснова защо. Защото комунизмът, макар и дискредитиран като политически строй, е по-скоро в днешните времена начин на мислене. Ако щете, комунизмът е очакването на случването на чудеса, без реално да правиш нещо да промениш живота около себе си. Комунизъм е да разпределяш средства, без да знаеш откъде ще ги намериш преди това, или по-скоро да си сигурен, че трябва да ги вземеш от хората и чрез фалшиви обещания след това да ги разпилееш всичките.

Водещ:
Значи Обама е комунист.

Н. Михайлова:
Защо Обама да е комунист? Обама е един човек, който идва наистина с много ясна икономическа политика. Междувпрочем, когато говорихме за дебата и въобще за качествата на единия и другия кандидат за президент на САЩ, аз пропуснах да кажа точно това, че дебатът се водеше с аргументи и с ясни икономически и политически програми, което не е случаят по време на българските избори. Обикновено ни репликират с думите: абе кой чете програми, дайте да видим тук какво ще се случи или хората искат промяна. Там хората направиха цивилизован избор. Те избраха конкретно неща, които в този момент Америка... ще променят Америка, включително икономически.

Водещ:
Ето аз ще ви репликирам с това на кой му пука. Кой обръща внимание? Ето, сега например чуваме, че Софиянски, вероятно Емил Кошлуков се връщат отново в СДС. Това вярно ли е и отново въпросът има ли значение някакво?

Н. Михайлова:
Кое дали има значение, дали се връщат?

Водещ:
Тяхното връщане.

Н. Михайлова:
Аз съм човек, който дълбоко е изстрадал темата с коалициите в дясното и темата с обединението на дясното. И ще ви кажа следното: хората вече не искат публични и такива парадни жестове, те искат да видят, че един акт, политически, води до конкретен резултат. Единственият начин, по който могат да го видят, това е в момента в местната власт. Нека да видим в колко градове, където десницата управлява, може да се съставят мнозинства от претендиращите за дясно партии и тези мнозинства в останалите 6, 7 или 8 месеца могат да свършат нещо конкретно. Ако те кажат, съставят такива мнозинства и свършат 5 неща за хората по места, тогава хората ще повярват, че на национално ниво около политиката може да има обединение. А това, че единият, вторият, третият, петият лидер иска да пие кафе или да яде кайсии, или да направи някакви публични и ритуални жестове, от това нещо хората вече могат само да бъдат отблъснати. А в никакъв случай не да се предизвика онази вълна, за която говорехме по повод на Обама, за промяната, за реалната промяна в
полза наистина на добруването на хората в страната.

Водещ:
Благодаря ви.