За Левски разказват край Кюстендил

В навечерието на националния празник 3-ти март ви разказваме за великите, написали историята на национално-освободителното движение. Ето и историята на едно малко известно пътуване на Левски - до голямата тогава Изворска нахия или община край Кюстендил. По-късно по силата на Ньойския договор тези земи остават в пределите на днешна Сърбия. Смята се, че опитът на Левски да основе там поредния си комитет е бил само месеци преди трагичната му гибел.

Тази история е между истината и легендата. Независимо, че е спомената и от Константин Иречек, а той е бил човек верен на научния факт. Към Изворската черква, в която е влизал Левски, ни съпровожда Радко Стоянчов от българския център в Босилеград.

Писмото е единственият писмен източник за идването на Левски по тези места. За него разказва дъщерята на Емануил Попдимитров - известният поет и общественик, борец за правата на бежанците от западните покрйнини.

Светла Попдимитрова показва снимката на дядо си поп Димитър. Той е приел Левски да нощува в къщата си в село Груинци. В родовата памет е останала историята затова как двамата дали обет пред олтаря на Изворската черква да работят за освобождението на България. И се заклели върху 300 годишната библия на фамилията. Дядото останал верен на дадения обет.

А Левски напуснал Извор огорчен. Защото според поп Димитър той не получил подкрепа за делото от местните първенци. От кал пита и от изворчанин комита не става, казал Апостолът.

Хората тук знаят приказката, но не обичат да я изричат. И Радко Стоянчов я отбягва, но разказва с увлечение за историята на църквата и за внука Попдимитров - Емануил, който след години ще защитава правата на българите по тези краища дори пред Обществото на народите в Женева.