Родители срещу проектозакона за закрила на детето

Родители надигат в интернет мощна вълна срещу проектозакона за закрила на детето. Основният мотив е, че някои текстове посягат на суверенитета на семейството.

За сметка на това държавата получава водеща функция. Социалните служби са категорични, че законът цели да осигури мир в домовете ни.

Родителите твърдят, че между първо и второ четене на Закона вече се чувстват като потенциални престъпници. У децата пък се създавало измамното усещане, че са независими и могат да накажат близките си, ако не са доволни от действията им.

Ангел Грънчаров: „Държавата може само да навреди, ако се намеси в едни такива отношения. Това са личностни отношения вътре в семейството. Не могат чиновниците да заменят майката и бащата."

Родителите все пак не отхвърлят ролята на държавата. Просто не могат да приемат, че една структура, на която е присъща колективната отговорност, ще поеме техните функции.

Има родители, които са твърдо против някои от променита в Закона. Според тях, ако желанието да се контролира семейният процес е толкова силно, майките могат просто да раждат, а държавата да отглежда децата.

Представителите на държавата признават, че като база този закон е ползвал задграничен опит. Според социалните текстовете не са злонамерени към семейството.

Надя Танева - директор на Дирекция „Социално подпомагане" - Пловдив: „Не, не посяга на семейството. Просто трябва да се научим как да се държим с децата си. Това е идеята на този закон."

Този закон донякъде цели да стресира хората, които обичат да бият децата си. Остават притесненията, че и един шамар може да се окаже престъпен.

„Един шамар не е проблем!"
„Зависи от шамара!"

Самите деца леко се колебаят за функцията на шамара в семейна среда.

„Случвало се е да ми ударят шамар, но родителите ми се опитват да ме научат на нещо. Така трябва."

„Т`ва не е толкова лошо да удариш детето си, ако е направило нещо. Мен мама ме е удряла веднъж в детската градина, като газех в локвите."

Недоволните твърдят, че Законът поощрява и доносничеството. Част от него създава предпоставки за междусъседски битки, защото позволява на любопитните да натопят комшиите си, ако преценят, че не отглеждат своето дете както трябва.

„Не трябва да има такива отношения. Не на доноса."
„Пък и при нас има щори. Няма как да видят какво става."
„Мога и да го натопя, но пък после той също може да ме натопи. В живота е така."

Като финален довод, гневните родители подсказват, че дори преди зората на демокрацията не е имало подобно нахлуване на държавата в семейството. Според тях в страните, от които е взет пример, отношенията са хладни. Българинът е с гореща кръв и с характерни традиции при възпитаването на децата.