Великден в пожеланията на картичките

Великден има история и в Държарния архив, защото там се съхраняват пощенски картички, които дават представа как празникът се е чествал през годините. През картичките може да се проследи и как нравите и дори езикът на българите са се променяли във времето.

Преди 100 години Великден в пожеланията на хората е бил романтичен. Вероятно заради романтиката на века, а може и по по-практични причини. Тогава просто картичките в България изцяло са препечатвани от европейските.

Мартин Иванов - председател на Държавна агенция „Архиви": "Носията в никакъв случай не е българска, тук църквата в далечината очевидно е католическа. Тук даже буквално си е написано на немски."

Прадядовците и прабабите ни от миналия век са се вдъхновявали от западноевропейски образи - руси деца, които приличат на алгелчета, великденски зайци и кошници с големи яйца.

Мартин Иванов - председател на Държавна агенция „Архиви": "Pише: "По-полека карай, че яйцата се разсипаха и няма да има за Величко."

Може би никога няма да разберем кой е Величко заради оскъдната информация за тази картичка. Можем да се досетим обаче, че за него Великден е бил двоен празник, защото е имал и имен ден.

Мартин Иванов - председател на Държавна агенция „Архиви": "Tук вече виждаме предимно нарисувани картички. Тази може би е една от малкото оригинални български картички с две дечица с български носии."

Религиозната тематика в старите великденски картички почти отсъства - от общо 100, които се пазят в Държавния архив, само две имат църковна стилистика. Пожеланията във всички също са свързани по-скоро с бита.

Мартин Иванов - председател на Държавна агенция „Архиви": "Здравке и Христо, нашите козунаци и яйца станаха много хубави. Поздрави на всички ви, целувки!"

Други пожелания разкриват по-дълбоки лични истории.

Мартин Иванов - председател на Държавна агенция „Архиви": "Сега желая да свърши войната и ти да дойдеш при нас да учиш." От 1912-та година е изпратена картичката, очевидно самият край на Балканската война."

Някои честитки ни изненадаха с езика си и неволно разкриха как говорът на българите се е изменил с годините.

Мартин Иванов - председател на Държавна агенция „Архиви": "Мила лельо, честитвам ти Възкресение Христово и ти желая весело прекарване. Аз съм докачена от вас, задето не ми отговорихте на писмото."

Архивите пазят и спомен за това как навремето са се боядисвали яйцата. Тази колекция на етнографа Христо Вакарелски показва колко по-богати са били украсите им. И преди, и сега обаче в честитките си хората явно са имали еднаква трудност - да кажат едно стандартно пожелание по по-оригинален начин.