Златното съкровище е в Панагюрище

На втория ден от Великден Панагюрското златно съкровище се завърна в своя "роден" край. За първи път откакто са открити, 9-те уникални тракийски находки бяха изложени в специална зала-трезор. Те ще останат в Пангюрище един месец. Тримата братя Дейкови ги намират случайно по време на изкопни работи. 63 години по-късно техните близки смятат, че откривателите на Панагюрското съкровище са си отишли от този свят неоценени.

От тук започва историята на трима братя и едно златно съкровище, обиколило целия свят.

Недко Дейков - син на Михаил Дейков: - Златото е било в земята, в една дупка. Единият е бил тука, другият тук, третият - тук. И на това място открил по-твърда почва. И по едно време открива един от съдовете. Вика: "Що е това?", отворил още малко: "О, още едно". 9 парчета.

Панко Дейков - син на Михаил Дейков: - Татко вика: "Ние не сме знаели, че е злато. Мислехме, че са инструменти за свирене".

Недко Дейков - син на Михаил Дейков: - Измиват го, турят го в чантите, дето носят храна. Преобличат го и го занасят в околийския съвет.

В спомените си днес се върнаха и дъщерите на братята Дейкови.

Стоянка Гергишанова - дъщеря на Павел Дейков: - Бедни, но честни. Не са мислили, че това е тяхно притежание.

Златка Дейкова - дъщеря на Михаил Дейков: - Със завръщането на златното съкровище изживявам един миг - все едно се връщат нашите родители. Такова е чувството в душата ми.

Прибралото се в своя дом съкровище първо видяха специални гости с покани. Останалите се наредиха на дългите опашки, при засилени мерки за сигурност.

Недко Дейков: - Татко казваше така: "Добре, че го дадохме, че не злоупотребихме, да се строши, за да може тази история да не се губи."

Приказката за тримата братя, намерили златното съкровище, обаче се оказва, не е с хепиенд за тях. Единственото нещо, което получават от държавата, са три работни заплати.

Стоянка Гергишанова - дъщеря на Павел Дейков: - Баща ми почина в бедност, с 60 лв пенсия. Можеше поне на почивка да ги изпратят от държавата, поне това. Людмила Живкова не ги прие. След като започна тя да казва, че са го намерили археолози, те отидоха при нея, но тя отказа, не беше ги приела, те се върнаха.

Недко Дейков: - Както си бяха каменари, така си останаха каменари. Дайте в залата да видим - пише "Пангюрското златно съкровище". Тези хора не заслужиха ли отдолу да пише "от братя Дейкови - Павел, Петко и Михо". Толкова ли 5 букви не може да се изпише.

Стоянка Гергишанова - дъщеря на Павел Дейков: - Затова най-вече се вълнувам, защото ето и сега излизат хора, които нямат никаква заслуга за това и се показват, като че ли кой знае какво са направили. А тези, които действително са направили... Просто ми е жал, че си отидоха така - неоценени.