Златотърсачи край Искър

Със затоплянето на времето бреговете на някои български реки буквално се превърнаха в импровизирани златни мини. Безработни и пенсионери от сутрин до вечер усърдно пресяват пясъка в търсене на благородния метал. Доходоносен ли е този бизнес?

Няма река в България, а и по света, в която съвсем да няма злато, твърдят златотърсачите. Тези, които са от София, предпочитат Искър. Но не защото е най-златоносна, а тъй като брегът е удобен за работа. Макар и в нищожни количества, златото тук най-често е 11 или 20-каратово.

Боби - златотърсач: "Промива се пясъкът. Копаееш, промиваш на леген, на корито. Има книги, пише в интернет - тая река златоносна, друга златоносна... Най-много съм изкарвал по половин грам на ден!"

При 40 лева изкупна цена за грам 14-каратово злато - сметката е ясна. В най-добрия случай заработката е по 20-ина лева на ден.

Боби - златотърсач: "Това, ако трябва да забогатееш - в никакъв случай! Няма такъв вариант да не откриеш нищо! Търсиме, тук търсиме, там търсиме..."

Боби търси злато вече 13 години и за това плаща патентен данък. Според него най-хубавото на работата му не е златото, а че е сред природата. Освен това няма шеф и работно време и така поне няма опасност да го уволнят.