Миналата седмица правителството се отказа от идеята си да намали потребителската такса от 2 лева и 90 стотинки на 2,70 лв. за посещение при лекар. Аргументът на Кабинета тогава беше да не се създава излишно напрежение, както и по искане на общопрактикуващите лекари. Дискусия по тези теми, както и по други наболяли проблеми на здравната система с гостите в студиото на "Денят започва" д-р Любомир Киров - председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари, и Станимир Хасарджиев - председател на Националната пациентска организация.
Д-р Любомир Киров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари:
- Ние настоявахме и продължаваме да настояваме в нашите становища да се възстанови механизма, да бъде обвързана потребителската такса и нейната стойност с минималната работна заплата. А вече стойността, която в момента е определена, да тя съответства на този механизъм, ако той съществуваше, така че към момента реално няма промяна. Това, което ние питаме и продължаваме да очакваме ясен отговор от министъра на здравеопазването, защото от там излиза предложението, е кои бяха причините това да се направи - да се отвърже тази такса и да се иска нейното фиксиране, какви са ползите от нея - за обществото, хората и за изпълнителите на медицинска помощ? Трябва да поясня, че тази потребителска такса се заплаща не само при общопрактикуващите лекари, но и при специалистите, и в болниците, където е два пъти по-висока, друг е въпросът е, че неясно защо съсловната организация си мълча по въпроса, или не говори достатъчно. Какъв е финансовия ефект - в едната и в другата посока? Ние не сме за 20 стотинки, въпросът е принципен, че не могат така да се взимат важни решения в управленията на системата по здравеопазването. Еми утре ще стане дума за трансплантациите примерно... Трябва да има ясни критерии и методика.
Станимир Хасарджиев, председател на Националната пациентска организация:
- Въпросът с тарифата наистина е принципен. Бих искал да поставим най-накрая картите на масата и да е ясно, че в България здравеопазването не е безплатно за гражданите, в България здравеопазването е най-скъпо за гражданите като процент, който те пряко вадят от джоба си, за да кофинансират системата, в сравнение с всички останали европейски държави. Като започнете през потребителските такси, като преминете през огромния процент, който българските граждани трябва да доплащат за лекарствено лечение, когато ще се разболеят, като преминем през факта, че не всичко от здравната система се покрива, като стигнем до това, че гражданинът, влизайки в болница трябва да доплаща за избор на екип, за избор на възглавница, избор на лекар, избор на спринцовка и т.н., в един момент ще видите, че наистина няма друга държава в европейския съюз, в която 50 и над 50% от парите, когато човек отиде да се лекува, да излизат от собствения му джоб. Системата има нужда от кардинална промяна.
Близо 2 милиона души у нас са без здравни осигуровки. Председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари изчисли, че всяка година в здравния фонд не влизат поне 500 млн. лева за осигуровки.
Според лекарите, това е първият проблем, който трябва да се реши, за да има по-добро финансиране на здравеопазването. От националната пациентска организация подчертаха, че за да се плащат повече осигуровки, трябва да се повиши доверието в системата и хората да бъдат стимулирани за вноските. От сдружението на общопрактикуващите лекари пък настояват за санкции за хората, които не плащат здравни осигуровки, защто вече имало фалити на Джи Пи-та. И двете страни обаче са категорични, че броят на здравнонеосигурените трябва да се намали, като се разграничат социалнослабите от хората с доходи. И така тези, които имат възможност, но не плащат вноските си да бъдат санкционирани.
Станимир Хасарджиев, председател на Националната пациентска организация:
- В Германия, където живеят десетки милиони души, обющият брой неосигурените са едва 70 хиляди, а в България са над 1,2 млн., а според някои данни са около 2 милиона.
Д-р Любомир Киров, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари:
- Практики, които са били по 1000 - 1200 души се окажат 500 - 600 неосигурени, тя автоматично се превръща в абсолютно нерентабилна, неатрактивна - практика, обречена на фалит.
Вижте целия разговор в студиото на "Денят започва" във видеото.
Чуй новините
Подкаст
