Църковнообщинският съвет на община Босилеград в Западните покрайнини и местният владика променили името на черква, посветена на най-големия български светец - Свети Иван Рилски Чудотворец. Въпреки волята на дарителя, църквата вече е с ново име и променена дата на храмовия си празник. По-голямата част от средствата за изграждането й са предоставени от дирекция „Вероизповедания” към МС.
Църковнообщинският съвет на община Босилеград в Западните покрайнини и местният владика променили името на черква, посветена на най-големия
български светец - Свети Иван Рилски Чудотворец. Въпреки волята на дарителя, църквата вече е с ново име и променена дата на храмовия си празник. По-голямата част от средствата за изграждането й са предоставени
от дирекция „Вероизповедания” към МС.
Черквата е била осветена преди дни в село Паралово, Босилеградско, три години след построяването й.
Радко Стоянчов:
- Волята на дарителя беше да се казва „Св. Иван Рилски Чудотворец”, обаче тука босилеградските църкви принадлежат на Вранската епархия и самият владика Пахомий и другото свещенство, вместо „Св. Иван Рилски Чудотворец” я наричат „Йован Рилски Преподобни”, което е абсурд.
Несъгласни с подмяната на името на светеца, покровител на българите, са и местни хора.
Жител на Босилеград:
- Па не е ередно. Мислим, кое е пръво име дадено, това е требало да биде - Иван Рилски.
По каноните на Българската православна църква празникът на Свети Иван Рилски Чудотворец е на 19 октомври, а по Сръбската - на 31 август. За тогава е изместен и храмовият празник на черквата в Босилеградско.
От дирекция „Вероизповедания” при МС казаха, че въпреки промяната на името на светеца, те са доволни, че все пак са успели да направят черква за българите в Западните покрайнини и да запазят българския свещеник. От Културно-информационния център на българите в Босилеград обаче заявиха, че не приемат превеждането на имената.
Иван Николов, председател на КИЦ „Босилеград”:
- Това е част от смяната на имената, на местностите, на личните и фамилни имена на хората, част от тази политика, която продължава повече от 8 десетилетия.
Николов допълни, че имената на българските светци са неделима част от българската идентичност.