Българското здравеопазване и стандартите в Европа

България е на последно място в Европейския съюз по процент от Брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване. С поне 4 години закъснява достъпът до иновативни лекарства у нас спрямо другите страни еврочленки. По достъп и качество на здравните услуги пък сме на предпоследно място в Европа, като след нас е само Сърбия. Тези тревожни данни бяха изнесени днес на първата конференция за драстичните разлики в здравното обслужване между старите и новите страни-членки на Евросъюза, както и сред кандидатките за членство. Форумът е по инициатива на българската Национална пациентска организация и е подкрепен от Европейската комисия и от нашето Здравно министерство.

Как с помощта на Европейските институции и фондове да бъде компенсирано драстичното изоставане на здравеопазването в новите страни членки на Евросъюза - около този въпрос дискутират представители на пациентски организации и здравни институции от различни европейски страни.Многото наследени проблеми, недостигът на средства и нереформираните здравни системи са сред причините за лошите здравни показетели в новите и присъединяващите се страни смятат анализаторите. В тези държави детската смартност до 1-годишна възраст е в пъти по-голяма, а човешкият живот от 8 до 14 години по-кратък. В България проблемите са още по-остри - например по разходите на хората за лекарства.

Д-р Станимир Хасърджиев - председател на Националната пациентска организация: - Тук сме на последна позиция в сравнение със страните, с които се сравняваме. Дори съседни нам държави имат по-високи нива на реимбурсация за по-голяма част от лекарствата. Над 50 % от парите за терапията си българите доплащат или сами заплащат лекарствата си, което е изключително висок процент в сравнение с другите европейските държави.

Министър Десислава Атанасова смята, че най-важно е средствата за здравеопазване да се ползват рационално и да се наблегне на профилактиката.

Десислава Атанасова, министър на здравеопазването: - Действително ние сме на едно от последните места по процент, отделян за здраве. Но в крайна сметка трябва да направим ясен анализ - тези средства, които даваме, и те догодина ще бъдат още повече, какво качество на здравеопазването дават и дали намаляват нивата на заболеваемост сред населението

Според лекарския съюз обаче държавата е най-големият длъжник, защото дори не плаща и половината от здравните вноски за пенсионери, ученици и студенти, които тя осигурява.

Д-р Цветан Райчинов - председател на БЛС: - Държавата продължава да е най-големият големият длъжник на здравеопазването и докато тя не си оправи вноските и задълженията, няма как да искаме и от тези 1 млн. или вече 2 млн. неосигурени да бъдат редовни. Кажете ми в коя страна, ако имате нужда от една протеза, ще останете куц, без крак, защото няма кой да я плати.

Недостигът на средства е главният проблем, а той не може да се преодолее с абсурдни ограничения като лимит по диагноза - т.е колко души могат да боледуват от една болест, за да се вместят в новите лимити по клинични пътеки, смятат от БЛС.