У нас предложението да отпадне наказанието "доживотен затвор без право на замяна" предизвика сериозен обществен дебат. Основен аргументът в подкрепа на идеята е, че в Европа наказанията са значително по-либерални. В Испания, Португалия и Хърватия например не съществува наказанието "доживотен затвор", а забраната му е записана в конституциите на страните. В Испания максималното наказание е 40 години лишаване от свобода, в Португалия - 25 години.
У нас предложението да отпадне наказанието "доживотен затвор без право на замяна" предизвика сериозен обществен дебат. Основен аргументът в подкрепа на идеята е, че в Европа наказанията са значително по-либерални. В Испания, Португалия и Хърватия например не съществува наказанието "доживотен затвор", а забраната му е записана в конституциите на страните. В Испания максималното наказание е 40 години лишаване от свобода, в Португалия - 25 години.
В Германия осъденият на доживотен затвор може да поиска преразглеждане на присъдата след като изтърпи 15 години от нея. Във Великобритания възможността за замяна се определя от тежестта на престъплението - например признатите за виновни за убийството на двама или повече души с особена жестокост или в случаи на тероризъм не могат да бъдат освободени никога. Убийците на един човек могат да искат замяна, след като изтърпят 30 години от наказанието.
Има практика при произнасянето на присъдата съдията да решава след какъв период осъденият може да поиска замяна като в Англия, Уелс и Шотландия важат различни закони.
Във Франция замяна може да се иска след изтърпени 18 или 22 години, в зависимост от тежестта на престъплението. Осъдените доживот нямат право на замяна в Естония и Холандия. Получилите доживотна присъда трябва да изтърпят най-малко 12 години в Дания и Финландия и десет в Белгия, Швеция и Швейцария, преди да може да се преразгледа присъдата.
Няма унифицирани европейски закони, които да задължават отделните държави какви наказания да предвиждат за различни престъпления. Европейският съюз не може да отмени налагането на доживотна присъда на своя територия, освен със съгласието на всички страни от съюза, което едва ли е възможно.