Дело за дискриминация на деца с увреден слух

Пет институции си прехвърлят отговорността за 400 деца с проблеми в слуха. Вече 10 години в България се извършват сложни кохлеарни имплантации, които връщат слуха на децата. Но никой след това не поема грижата за поддръжката на тези устройства. След 10 години безплодни усилия на родителите, те заведоха дело по Закона за защита от дискриминация.

Това са от най-палавите му години. Константин е на 6 и му се играе безспир. И никой, слава Богу, не го спира, въпреки неприемливия риск отново да остане без слух, защото е повредил импланта си.

Мария Манджукова: "Досега на нас са ни се налагали няколко ремонта, които за щастие не са много сериозни."

Останал без слух след тежко боледуване, на година и половина му сложили кохлеарен имплант. Изключително скъп, но се поема от Здравната каса. Освен вътрешната част - самия имплант, има и външна, подвижна. След тригодишната гаранция, обаче, поддръжката остава грижа на родителите.

Мария Манджукова: "Самият речеви процесор - това външната част, струва между 12 и 21 хиляди лева едното. Един ремонт започва от 200 и може да стигне до 4 хиляди лева."

Ако родителите не могат да го поддържат, той просто остава без тях и се връща отново в света на глухите.

Пред подобен риск стоят стотици деца, стотици родители изнемогват от множество скъпи ремонти, допълнително оскъпени от куриерски услуги заради липса на сервизно обслужване. Стотици са и писмата им до всякакви институции за помощ.

Мария Манджукова: "Той е инвалид 80 процента с чужда помощ. Следователно ние трябва да получаваме средства за поддръжка на техническо средство. Но това не е упоменато като техническо средство."

Законодателството, обаче, от години затяга кохлеарните импланти в гордиев възел. Мащабите му лъсват пред Комисията за защита от дискриминация. Имплантите са медицинско изделие и затова се поемат от Касата. Касата пък няма основание да поема поддръжката. Социалното пък не ще, защото се плаща от Касата и не намира основание да предприеме каквото и да било.

Христина Димитрова - Център за защита правата в здравеопазването: "Самото бездействие означава точно това - налице е дискриминация по отношение на лицата с кохлеарни импланти."

За да задвижат сложната машина, родителите на деца с импланти се надяват да докажат дискриминация, защото държавата изцяло поема поддръжката на по-простите слухови апарати.

Иво Йовчев: "Има решение при хората с по-леката форма на слухов проблем, докато при хората с по-тежката форма пълна загуба на слух не е решен."

Според родителите нормативите просто трябва да разделят имплантите на две - с две отговорности.

Мария Манджукова: "Едното е активно имплантируемо, което се поставя чрез операция, но за да работи това активно имплантируемо има външна част, което е речеви процесор."

Гордиевия възел изглежда може да се разсече единствено от Министерския съвет. Той също е привлечен като ответник по делото.