Нови изследвания за борба с Алцхаймер

Учените откриха нов фронт в борбата си срещу болестта на Алцхаймер. Наред с изучаването на механизмите, които отключват болестта, специалистите се насочват към разкриването на начините за самозащита на мозъка.

В тези огромни проучвания активно участие взимат и български невролози. Големият въпрос все още стои - защо или какво отключва болестта. Защо в един момент, без видима причина, ензимите в мозъка се объркват и започват да произвеждат лош белтък.

Проф. Лъчезар Трайков - невролог: "И когато започне да се отлага в кората на мозъка в тези зони, води до смъртта на нервните клетки. Смъртта я виждаме на скенера чрез тези черни петна."

Вече са ясни и най-фините механизми на образуването на лошия белтък в мозъка - научен резултат, зад който стои огромният труд на стотици екипи по света. Част от отговорите идват след изследванията на едно българско семейство, в което болестта на Алцхаймер е наследствена.

Проф. Лъчезар Трайков - невролог: "Ние знаем вече в детайли кои са ензимите, които които участват, защото сме попаднали на мутации, които имат директно отношение към тези ензими."

Българската фамилия се оказва в центъра на поредното интригуващо разкритие - не всички хора с токсични натрупвания се разболяват. Изглежда мозъкът успява да включи някаква защита. Доказва го един пациент от Бургас.

Проф. Лъчезар Трайков - невролог: "Той беше учител, той продължи да преподава още 5 години. Нещо което, при другите болни, е абсурдно. За 5 години независимо от нашата намеса те обикновено губят от своето активно професионално присъствие."

Случаят с българина потвърждава съмнението, че има механизми, които пазят мозъка. И вече има цял раздел, който активно се е заел да ги търси. Освен антиоксидантите, учените подозират че засилената умствена и физическа активност имат връзка с устойчивостта на мозъка към токсините.

В търсене на тази защита нашият екип проучва и случаи на мозъчни травми, които се свързват с развитието на Алцхаймер. Вече е ясно, че мозъкът се възстановява по-трудно заради наличието на белтъкът епсилон 4.

Д-р Шима Мехрабиан - невролог: "Но дори при липса на травма, е установено, че пациенти, носители на този епсилон 4, са с по-голям риск за развитието на заболяването."

Епсилон 4, обаче, показва вероятност и не може да се използва за маркер. А това е другото голямо предизвикателство - да се открие сигурен знак за болестта, преди да е увредила мозъка.