Заради метеоритния дъжд в Русия и преминаването на астероида ДА14 учените определят вчерашния ден като истинско космическо съвпадение, което се случва веднъж в живота.
След разминаването с астероида снощи, телескопите на много астрономи се насочват на далеч по-безопасно разстояние от Земята. Два спътника на Плутон очакват своите имена, а названията могат да дойдат от българските земи. Спътниците са малки - около 30-40 километра. Открити са с телескопа Хъбъл през 2011 и 2012 година и все още си нямат име. Обозначени са единствено с дълга поредица от цифри.
"По-кратко ги наричат и П4 и П5 - четвърти и пети спътник, тъй като Плутон до момента има три спътника, известни отдавна - Харон, Никта и Хидра", казва Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия към БАН.
Заради безкрайната тъмнина небесните тела в пределите на Слънчевата система традиционно носят имена от подземното царство в древногръцката митология.
Новооткритите спътници на Плутон ще получат своите названия след гласуване в интернет. Пенсионираният директор на обсерваторията във Варна Иван Иванов включва сред възможностите за избор "Орфей" и "Евридика". Макар далеч от идеалния център на Слънчевата система, имената от Тракия могат да намерят място в Космоса.
"Това са двете имена, които са свързани с нашите прадеди траки и съответно би било добре да дадем приоритет на тях при това гласуване, когато всеки може да влезе и да гласува, имаме възможност да наклоним везните в тяхна полза", обяснява Маркишки.
В момента най-много гласове събират "Вулкан" и "Цербер". Дали както в древногръцката митология "Орфей" ще укроти "Цербер" с песента на лирата си - зависи и от нашата активност в мрежата.
Гласуването приключва на 25 февруари.