Почина Уго Чавес

Президентът на Венецуела Уго Чавес почина тази нощ след тежка битка с рака, продължила две години. Тълпи от скърбящи венецуелци се събраха пред болницата в Каракас, където издъхна техният идол и скандираха "Ние всички сме Чавес".

В страната е обявен седемдневен траур. Тялото му ще бъде изложено за поклонение във Висшата военна академия в Каракас. 58-годишният Чавес не успя да встъпи в третия си президентски мандат, който спечели миналата година. Приживе той посочи за свой наследник Николас Мадуро. Сега именно той в качеството си на вицепрезидент поема управлението на страната. До 30 дни той трябва да организира нови президентски избори.

Американският военен аташе беше изгонен заради опити да дестабилизира страната. Президентът на САЩ Барак Обама заяви подкрепата си за венецуелския народ. Руският президент Путин написа в съболезнователна телеграма, че Чавес винаги е гледал към бъдещето и си е поставял най-високата летва.

Харизматичен, вдъхновяващ, революционер с червена барета и пламенни речи или авторитарен лидер, обсебил властта във Венецуела. Уго Чавес лесно печели противоречиви оценки. Той е боготворен, осмиван, заклеймяван. Както често се случва в Латинска Америка, излиза на сцената с оръжие в ръка. Бившият парашутист оглавява опит за преврат, който се проваля.

"Не успяхме да завземем властта в столицата, но сега трябва да избегнем нови кръвопролития, да осмислим нещата. Ще възникне нова възможност страната да поеме към по-добро", казва през 1992 година Чавес.

И тази възможност идва шест години по-късно. През 1998 година се заклева като президент. Нарича страната с най-големи петролни запаси в света "Боливарска република Венецуела" и я повежда по пътя на чавизма - негова интепретация на социализма.

"Фундаменталната цел на революцията е животът и щастието на всички хора и никой няма да ни спре да вървим по този път", категоричен е той.

Печели обожанието на най-бедните, като подобрява значително живота им - раздава им жилища и провежда множество програми за достъп до образование и здравеопазване. Печели омразата на богатите, като въвежда данъци за тях и национализира близо 1000 компании. Но въпреки огромните преходи от петрола, инфлацията върви нагоре, частният бизнес се задушава, инфраструктурата е лоша, престъпността расте.

Опонентите му вярват, че чавизмът е на изчерване. Той обаче заглушава гласовете на критиците и си осигурява неограничен престой на президентския пост. Вярва, че трябва време революцията да пусне корени.

"Родина, социализъм или смърт, победа", прокламира Чавес.

През 2002 година оцелява при опит за преврат, за който вярва, че е организиран от ЦРУ. В Съединените щати, най-големият потребител на венецуелски петрол, политици го наричат "заплаха за страната". А Чавес е приятел на всички врагове на Вашингтон - Садам, Кадафи, Ахмадинеджад. С Кастро са братя по оръжие завинаги. Близък е с лидерите на Боливия и Еквадор. С Русия подписа договори в енергетиката и отбраната за милиарди долари. Със заем от Китай финансира петролната промишленост.

Да бъде пред публика за Чавес е начин на живот. Обича дългите речи и песните. Води популярното телевизионно предаване "Ало, президенте".

В битката му с рака го подкрепяха милиони венецуелци. Пяха и се молиха с него. Без Чавес, животът им ще е различен. За 14 години Венецуела означаваше Чавес, а Чавес - Венецуела. Сега въпросът е дали страната ще продължи по стъпките му или ще поеме по нов път.