Ужасът в Тумане: Млад мъж разказва как са извадили семейството му от руините

Масид Цецо: Моето семейство за щастие не е сред загиналите, но къщата е напълно унищожена.

Разказва, че в момента на труса в дома му били парализираните му майка, сестра му и възрастната му баба. Масид изпитал силна тревога за тях, останали без възможност да избягат навън. Единствената му надежда бил живеещият наблизо негов приятел Наим Ман.

Наим Ман: Те ми се обадиха за помощ. Когато дойдох, хората наоколо не ми позволяваха да вляза, защото всичко се рушеше. Но аз знаех, че вътре те лежат парализирани и не могат да мръднат.

Наим вика сина си и двамата, рискувайки живота си, влизат в рушащата се сграда.

Наим Ман: Помогнах първо на обездвижените жени, а след това извадихме и бабата, която е на 90 години. На първо време ги приютих в дома си.

Масид и близките му никога няма да забравят стореното от Наим и неговия син. Сега палатката, предоставена от албанската армия, е единственият дом за спасеното семейство. А с всеки изминат час временният лагер за пострадалите се увеличава, а и вече са над 100 палатките, в които трябва да бъдат приютени близо 500 хора без покрив.

От всички краища на страната пристигат храни, топли дрехи завивки, вода. Ток и вода в Тумане няма, училищата и магазините са затворени. След преживения ужас, всички, изгубили домовете си, мислят с тревога за предстоящата зима и се питат какво ги очаква.