Последният клас на Стефан Данаилов му посвещава дипломния си спектакъл

Влизат в НАТФИЗ с очакване за големи прозрения, но големите прозрения се оказват човешките уроци на Стефан Данаилов - уважение и честност.

Но нима в това не се крие и големият смисъл на театъра, наречен "истина"?

Антоанета Добрева - Нети, актриса: Най-вече Мастъра беше голяма душа-обединител. И умееше да избира хората, с който да работи.

Филип Буков, студент в НАТФИЗ: Колкото и трудности да сме имали, той винаги запазваше чувството си за хумор. И дори да ни е нервиран, всичко минаваше през шега.

Помощта и добротата са не просто житейска философия, а личен пример.

Марин Рангелов, студент в НАТФИЗ: Когато ни беше приел и ни събра в Народния театър и ни попита: Имате ли дом, имате ли пари, добре ли сте, деца. Само по себе си това говори какъв човек е той - нещо доста повече от професор и учител.

Мариус Донкин, директор на Народния театър: Душата му беше отворена за всички. Портфейлът му също беше отворен за всички. Хората разбираха това и той беше приет еднакво от всички възрасти. Колегите му бяха всеотдайни в обичта си и той беше изключително предан на театъра.

Този мащаб се превръща и в мярка за театъра, и за всенародната любов.

- Велик актьор. Много съм го харесвала винаги, защото е играл в най-хубавите си роли, в най-хубавите филми за нашето поколение.

- Какво го правеше толкова обичан и въздействащ?

- Какво ли не - и държанието му, и лъчезарната му усмивка, и красотата му.

Силвия Лулчева, актриса: 1969 г. тръгва "На всеки километър", когато всички са пред екраните си. В същото време "Аполо" изпраща човек на Луната. Повече никой не е направил и една стъпка на Луната, а той посвети целия си живот да върви през сърцата на хората - незабравимо, неповторимо, ужасно елегантно, красиво и с чувство за хумор. Този поход може би е много по-голяма стъпка към доброто, отколкото стъпката към Луната.