САЩ 2020 САЩ 2020 Следи тук
назад

Австрия - сблъсък между лявото и дясното

Австрийците отиват до урните на 15 октомври на предсрочни парламентарни избори. Причина за тях беше разпадът на управляващата коалиция между консерватори и социалдемократи през май тази година. ”Детето чудо на външната политика” Себастиан Курц пое лидерството на консервативната партия тогава, което им вдъхна надежда и им даде преднина в прогнозите. Но реториката на Курц и различията между вижданията на бившите коалиционни партньори създадоха бездна между тях в последните месеци, която не е ясно дали ще може да бъде запълнена. А сценарият популистката Партия на свободата отново да е във властта изглежда абсолютно реален.

Александър Детев
от Александър Детев
13:16, 07.09.2017
Чете се за: 02:08 мин.
Истории
Австрия - сблъсък между лявото и дясното

Австрийската народна партия и Социалдемократическата партия на Австрия управляват страната в коалиция от 2007 година насам. Идеологически противоречия между двете винаги е имало, но тяхното общо управление на Австрия доскоро изглежда без алтернатива. Причината? Единствената партия, която в няколко австрийски парламента е имала достатъчна тежест, за да може да осигури мнозинство, избирайки само консерваторите или социалдемократите за коалиционен партньор, е популистката крайнодясна Партия на свободата. Тя участва във властта три пъти – през 1983 – 1987 г. в коалиция със социалдемократите, както и през 2000 – 2003 г. и 2003 – 2007 г. заедно с консерваторите. По време на последната коалиция партията се разцепва на две – Партията на свободата избира за лидер досегашния ръководител Хайнц-Кристиян Страхе, а Йорг Хайдер създава Съюз за бъдещето на Австрия.

Причината, поради която доскоро се считаше обаче, че Партията на свободата няма как да участва в коалиционно правителство се корени именно в годините, в които Хайдер е начело. Неговата крайна реторика, прояви на антисемитизъм и расизъм предизвикат остра международна реакция, когато те сформират коалиция заедно с консерваторите през 2001 г. Австрия до голяма степен попада в международна изолация, включваща санкции от другите страни-членки на Европейския съюз и сериозно вътрешно напрежение. Улиците на Виена и големите градове стават сцена на множество демонстрации и протести, въпреки че Хайдер се оттегля.

Впоследствие партията не успява да имплементира политиките, които е обещала, нейни представители се замесват в скандали, а вътрешните конфликтите се превръщат в ежедневие. Това си проличава и на следващите избори - те губят близо 20% от подкрепата си, а новосформираната фракция на Хайдер заема тяхното място в управлението, абсолютно доминирано от Австрийската народна партия. След смъртта на Хайдер, Съюзът за бъдещето на Австрия губи своите позиции, а Партията на свободата бива приемана за недалновиден и неподходящ партньор.

Така се стига и до близо десетгодишното управление на социалдемократи и консерватори. Първият сериозен трус в него бяха президентските избори през 2016 г. Нито един от двамата кандидатите на управляващите не стигна до балотаж. Това доведе и до оставката на тогавашния канцлер Вернер Фейман. Кристиан Керн зае неговото място, но напрежението между коалиционните партньори продължи да расте.

Основните разминавания? Социалната система и политиката спрямо бежанците. Австрийската народна партия пък продължи да губи доверие и вътрешния, а и обществен натиск вицеканцлера и лидер на консерваторите Райнхолд Митерленер да се оттегли не спираше да нараства. Неговото място логично трябваше да бъде заето от Себастиан Курц - 31-годишния министър на външните работи. Митерленер подаде оставка на 10 май, а останалото е история.

Напоследък различията между тях се задълбочиха. Курц обеща да ограничи достъпа на граждани на Европейския съюз до социалната система на Австрия и така се доближи до реториката на Партията на свободата. Конкуренцията между двете партии за вота в десния спектър е очевидна, макар че победата на Курц е почти сигурна. В същото време канцлерът Керн заяви ясно, че ако не спечели изборите, Социалдемократическата партия няма да участва в сформирането на следващото правителство. Техен конкурент са и Зелените, които въпреки сериозните си вътрешни противоречия и загубата на подкрепа имат позиции в големите градове и сред младите избиратели, които са традиционен електорат за левите. Австрия има освен това и първия си зелен президент – Александър Ван дер Белен. Либералната партия НЕОС пък се явява заедно с Ирмгард Грис – бивша конституционна съдийка, която завърши трета на президентските избори през 2016 година с впечатляващите 18,9%.

Според последното социологическо проучване на Research Affairs от 6 септември в следващия Национален съвет (горната камара на австрийския парламент) място ще намерят 6 политически сили – Австрийската народна партия (33%), Социалдемократическата партия на Австрия (24%), Партията на свободата на Австрия (24%), Зелените (6%), НЕОС (5%) и новосформираната от напусналия Зелените Питър Пилц (5%) партия, която носи неговото име.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Зоя Савова ще изпълнява временно длъжността директор на СМГ
Зоя Савова ще изпълнява временно длъжността директор на СМГ
15 щата заведоха дело срещу прекратяването на програма за защита на имигрантите
15 щата заведоха дело срещу прекратяването на програма за защита на имигрантите