Българите в Истанбул организираха карнавал за Сирни Заговезни

Празника, в който традицията повелява по-младите да искат прошка от по-възрастните, истанбулските българи години наред честват с карнавал, със състезания за най-добър костюм, с томбола и веселба.

Всъщност обичаят хората да се маскират по Заговезни датира от векове. Предназначението на маските е да прогонят злите духове, които бродят между хората, а карнавалът символизира победата на светлината над мрака, настъпването на пролетта и края на зимата.

Истанбулските българи и тази година спазиха традицията за празника, който е повод за празненства, веселие и обща софра, на която се вдигат наздравици за здраве и берекет. Може да се каже дори, че тазгодишният карнавал беше още по-весел и впечатляващ, тъй като на него присъстваха много младежи, кой от кой с по-впечатляващи костюми, като на малък венециански карнавал.

Традиционното празненство, организирано от българското църковно настоятелство начело с председателя Васил Лиязе, се състоя в салона на българската екзархия в Истанбул. Присъстваха много хора от общността, от 7 до 70-годишни, с маски и интересни костюми.

Българският генерален консул Ангел Ангелов също беше гост на празненството.

Един от най-интересните моменти бе състезанието за определяне на най-хубав костюм и маска на карнавала. Те бяха класирани от специално избрано жури в различни възрастови категории. Сред най-малките първото място спечели 6-годишната Зои с костюм на принцеса. При младежите бяха отличени костюмите на Катя и Васил. Наградените получиха статуетка.

Празненството продължи до късно снощи, а за сигурността му се грижеха полицаи от истанбулската Дирекция на полицията, които охраняваха сградата на Екзархията.

Днешният християнски празник Неделя Сиропустна бе отбелязан в екзархийската църква Свети Йоан Рилски с литургия, която изнесе свещеникът на българските църкви в Истанбул отец Ангел Велков.

Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината /Великия пост/. С този празник се свързват кукерските игри и не на последно място взаимното опрощаване между християните. В народната традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта, символизира възраждащата се природа.