Разкриха императорската резиденция на Константин Велики в Улпия Ескус

Като една от най-стратегическите и важни колонии на древен Рим на Дунав, Улпия Ескус не може да няма императорска резиденция. Тя вече е разкрита изцяло и носи всички белези на множество драматични поврати, но и славни истории.

Звучи претенциозно, но е абсолютно вярно. Тук в Ескус, в село Гиген, а не във величествения Константинопол, император Константин започва своя амбициозен план, заради който по-късно ще остане в историята като Велики.

За близо две хилядолетия, Улпия Ескус е успяла да запази много от величествените си храмове и сгради. Но съдбата на императорската резиденция е по-сложна, белязана е от няколко разрухи. Останалите малки парченца от нея обаче са достатъчни, за да разкажат за нейното минало великолепие.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Намираме се в голямата зала за приеми в Ескус.

Мария Чернева: Точно това не е зала, нали така?

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Но това е подподовото отопление, което археологически е запазено. В тази част обаче, са пропаднали големи части от замаската и подовата настилка от мрамори, която на места е запазена ин ситу. И те са пропаднали, времето ги е запазило, на места се откриват оригиналните височини на това подподово отопление. Отоплението е захранвано от пещи, които са извън самата сграда, под ходовото ниво в древността. Ето една запазена колонка, която е изцяло съхранена на място, втора.... Между тези колонки циркулира топъл въздух, който се захранва от пещи извън сградата в подземия направени и отоплява цялата тази зала, за да може да се използва и през зимата".

Залата за приеми е била облицована с цветни мрамори от всички краища на Римската империя. Не са пестили нито труд, нито средства – още с първите стъпки на гостите, всеки грам съмнение в силата и мощта на империята е трябвало да изчезне.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Целият под е бил украсен от врязани различни в орнаменти и мотиви – цветни мрамори комбинирани с бели. На място е запазен зелено-бял мрамор, който има много красиви конкреции, бели петна, черни петна, по-тъмнозелено. Произходът е от континентална Гърция и голяма част от тези подови мозайки, опус сектиле, както и облицовките на стените са били направени от него. Символ на лукс, но товам което е още по-луксозният, той е от Мала Азия, от Египет и Северна Африка. В случая имаме и един друг вид мрамор. Това е алабастър, който е донесен от Египет, за да бъде направена облицовката на тези сгради в резиденцията на Ескус".

Подобни зали има в повечето императорски резиденции. Но един от мраморите, в бледорозов цвят, дълго време е бил загадка за изследователите навсякъде. Едва преди няколко години учените установяват откъде е.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Произходът е Берковица. Един мрамор, който е бил изнасян от древните тракийски земи, и с него са украсявани големи резиденции, императорски дворци. До този момент сме регистрирали над 25 различни цвята и вида мрамори от цялата империя.

Мария Чернева: Това значи, че има някакви фигури?

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Със сигурност, но тези фигури са геометрични, вписани кръгове в квадрати, ромбове, пелти и т.н. Намираме всички тези елементи в малки обеми, но украсата е продължавала до тавана на тази зала. Неразкопаната част отдолу носи същата информация. Ето тук се подават мраморите и тук в профил се виждат Това е мрамор в лилаво и бяло, който също е бил много скъп и за императорските резиденции. И между всички тези фрагменти от камъни и тухли, открихме този прекрасен алабастър, който са използвали за стенни колони в облицовката от времето на Константин.

Залата е била висока около 20 метра, осветявана от слънцето през горни прозорци - остъклени и с тънко нарязани прозиращи мрамори. Но края на втори, началото на трети век, цялата тази разкошна зала е била разрушена. Археолозите регистрират следи от пожар.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Имаме ето тези червени следи. Това са следи от пещи и горели кирпични сгради. Между първия и втория строителен период, което означава първоначалното издигане на сградата и Константиновата резиденция, имаме някакъв катаклизъм или някакво много голямо опожаряване и разрушаване на Ескус и сградата. Това е период, който е в рамките на 20-25 години".

Не е ясно какво бедствие е сполетяло Ескус. Но това е трудно време за империята, която е раздирана от граждански войни и различни племена от готи и сармати, които са се възползвали от неуредиците, правят опити да нахлуват в римските провинции по долен Дунав. Разрухата тук, може би е тяхно дело. Прагът на залата, обаче, остава непокътнат.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Тук са били посрещани официалните делегации, императорът е правил посрещания на различни просители и т.н., когато е прибивавал в Ескус. Самият прагът е 4,5 м и е бил с големи две порти, които са се затваряли естествено всяка вечер и никой не е имал достъп до тях. Най-характерното за подобна зала за приеми императорски резиденции е подобна зала за приеми за гости с екседра, това, което е дъговидната част в северния край на залата.

Мария Чернева: Тоест там е седял....

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Да. И може да си представим, след като знаем, че император Константин Велики посещава Ескус за откриването на каменен мост през Дунава, 328 година, на 5 юли. Това се знае от изворите. Най-вероятно на трон, той е седял в тази екседра и е произнесал много, много известната си реч, в която той обоснонана цялата си императорска политика и философия, като казва, че с варварите трябва да търгуваме, а не да воюваме".

Каменният мост над Дунав е в началото на всички велики строежи на Константин. Мостът е бил и неговата триумфална арка след победата му в двуборство с император Лициний. Ескус като пограничен, е бил атакуван непрекъснато от всякакви племена, но политиката на Константин материализирана през моста осигурява десетилетия мир в района. Пред залата за приеми, очаквано археолозите намират триклиниум, в случая лятна градина с водно огледало за охлаждане. И още един сигурен знак за значимото присъствие на Константин Велики.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Най-големият басейн има кръстовидна форма. Всяко от раменете на кръста е било облицовано с мрамори, а в средата е намерен камъкът, през който е бил захранван фонтанРазбира се, тези останки са едни от най-разрушените. Всеки е смятал, че тук едва ли не нещо е скрито. И са копали, копали. Много сложно беше за самата мен да видя този кръстовиден басейн в самото начало на разкопките, под 3 метра пръст. Но това показва, че посещението е през лятото. А кръстовиден защо? Император Константин Велики официално приема християнската религия в 326 г. Пристига в Ескус 328, т.е. когато се планира това строителство, той вече е християнин и тези, които са направили плана, архитектите са искали да подчертаят, че той е християнин".

Кръстовидният басейн е построен върху останките от първоначалния триклиниум. Разрушенията му пък бележат друга криза от близо 10 години, когато двамата съимператори Константин и Лициний са в противоборство.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Но докато те се борят, има един междинен период с някакво полуроманизирано население, което си прави кирпични къщи. Ето ги, следите от опожарено кирпично жилище. Което означава, че след като те за кратко са били тук, дали те самите са си подпалили и са отишли на друго място да се заселят или е имало битка и борба, това е все още трудно да се каже".

Или все още има много друга неразказана и неоткрита история, която Улпия Ескус има да разкаже. Градът на Траян на Искър, с векове история на възходи и пълна разруха.