Разкриха императорската резиденция на Константин Велики в Улпия Ескус

Като една от най-стратегическите и важни колонии на древен Рим на Дунав, Улпия Ескус не може да няма императорска резиденция. Тя вече е разкрита изцяло и носи всички белези на множество драматични поврати, но и славни истории.

Звучи претенциозно, но е абсолютно вярно. Тук в Ескус, в село Гиген, а не във величествения Константинопол, император Константин започва своя амбициозен план, заради който по-късно ще остане в историята като Велики.

За близо две хилядолетия, Улпия Ескус е успяла да запази много от величествените си храмове и сгради. Но съдбата на императорската резиденция е по-сложна, белязана е от няколко разрухи. Останалите малки парченца от нея обаче са достатъчни, за да разкажат за нейното минало великолепие.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Намираме се в голямата зала за приеми в Ескус.

Мария Чернева: Точно това не е зала, нали така?

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Това е подподовото отопление, което археологически е запазено. В тази част обаче са пропаднали големи части от замаската и подовата настилка от мрамори, която на места е запазена ин ситу. И те са пропаднали, времето ги е запазило, на места се откриват оригиналните височини на това подподово отопление. Отоплението е захранвано от пещи, които са извън самата сграда, но на ниво под ходовото ниво в древността. Ето една запазена колонка, която е изцяло съхранена на място, втора. Между тези колони циркулира топъл въздух, който се захранва от пещи извън сградата и отоплява цялата тази зала, за да може да се използва и през зимата".

Залата за приеми е била облицована с цветни мрамори от всички краища на Римската империя. Не са пестили нито труд, нито средства – още с първите стъпки на гостите, всеки грам съмнение в силата и мощта на империята е трябвало да изчезне.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Целият под е бил украсен от врязани различни орнаменти и мотиви – цветни мрамори с бели. На място е запазен зелено-бял мрамор, който има много красиви конкреции, бели петна, черни петна, по-тъмнозелено. Произходът е от континентална Гърция и голяма част от тези подоби мозайки, опосектиле, както и облицовките на сцените са били направени от него. Символ на лукс, но товам което е още по-луксозният, то е от Мала Азия, от Египет и Северна Африка. В случая имаме и един друг вид мрамор. Това е алабастър, който е донесен от Египет, за да бъде направена облицовката на тези сгради в резиденцията на Ескус".

Подобни зали има в повечето императорски резиденции. Но един от мраморите, в бледорозов цвят, дълго време е бил загадка за изследователите навсякъде. Едва преди няколко години учените установяват откъде е.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Произходът е Берковица, т.е. кариерите са били в Берковица, но то е много бледорозово към прасковено. Един мрамор, който е бил изнасян от древните тракийски земи, и с него са украсявани големи резиденции, императорски дворци. До този момент сме регистрирали над 25 различни цвята и вида мрамори от цялата империя.

Мария Чернева: Това значи, че има някакви фигури?

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Със сигурност, но тези фигури са геометрични, вписани кръгове в квадрати, ромбове, пелти и така нататък. Намираме всички тези елементи в малки обеми, но украсата е продължавала до тавана на тази зала. Неразкопаната част отдолу носи същата информация. Ето тук се подават мраморите. Тук в профил се виждат - това е зеления мрамор от Гърция, това е мрамор в лилаво и бяло, който също е бил много скъп и за императорските резиденции. Тук имаме един негатив. Извадени камъните от един зид и между всички тези фрагменти от камъни и тухли, открихме този прекрасен алабастър, който са използвали за стенни колони в облицовката от времето на Константин.

Залата е била висока около 20 метра, осветявана от слънцето през горни прозорци - остъклени и с тънко нарязани прозиращи мрамори. Но края на втори, началото на трети век, цялата тази разкошна зала е била разрушена. Археолозите регистрират следи от пожар.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Имаме тези червени следи. Това са следи от пещи и горели кирпични сгради. Между първия и втория строителен период, което означава първоначалното издигане на сградата и Константиновата резиденция, имаме някакъв катаклизъм или някакво много голямо опожаряване и разрушаване на Ескус. Това е период, който е в рамките на 20-25 години".

Не е ясно какво бедствие е сполетяло Ескус. Но това е трудно време за империята, която е раздирана от граждански войни и различни племена от готи и сармати, които са се възползвали от неуредиците и правят опити да нахлуват в римските провинции по долен Дунав. Разрухата тук, може би е тяхно дело. Прагът на залата, обаче, остава непокътнат.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Тук са били посрещани официалните делегации, императорът е правил посрещания на различни просиители и т.н., когато е прибивавал в Ескус. Прагът е 4,5 м и е бил с големи две порти, които са се затваряли естествено всяка вечер и никой не е имал достъп до тях. Най-характерното за тези императорски резиденции е подобна зала за приеми за гости. Аула с екседра, това, което е дъговидната част в северния край на залата.

Мария Чернева: Тоест там е седял.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Там, да. И може да си представим, след като знаем, че император Константин Велики посещава Ескус за откриването на каменен мост през Дунава, 328 година, на 5 юли. Това се знае от изворите. Най-вероятно на трон, той е седял в тази екседра и е произнесал много, много известната си реч, в която той обоснонана цялата си императорска политика и философия на своето управление, като казва, че с варварите трябва да търгуваме, а не да воюваме".

Каменният мост над Дунав е в началото на всички велики строежи на Константин. Мостът е бил и неговата триумфална арка след победата му в двуборството с император Лициний. Ескус като пограничен, е бил атакуван непрекъснато от всякакви племена, но политиката на Константин материализирана и през моста осигурява десетилетия мир в района. Пред залата за приеми, очаквано археолозите намират триклиниум, в случая лятна градина с водно огледало за охлаждане. И още един сигурен знак за значимото присъствие на Константин Велики.

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: "Най-големия басейн е този, който има кръстовидна форма. Всяко от раменете на кръста е било облицовано с мрамори, всъщност и застлано с мрамор. А в средата е намерен камъкът, през който е бил захранван фонтан. Ето този, който е в средата на басейна. Разбира се, тези останки са едни от най-разрушените. Всеки е смятал, че тук едва ли не нещо е скрито. И са копали, копали. Много сложно беше за самата мен да видя този кръстовиден басейн в самото начало на разкопките, под 3 метра пръст . Но това показва, че посещението е през лятото и е било необходимо да направят редица от водни съоръжения, които да създават една по-приятна атмосфера на гостите.

Мария Чернева: А кръстовиден защо?

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Император Константин Велики официално приема християнската религия в 326 г. Пристига в Ескус 328, т.е. когато се планира това строителство, той вече е християнин и тези, които са направили плана, архитектите са искали да подчертаят този момент, че той е християнин".

Кръстовидният басейн е построен върху останките от първоначалния триклиниум. Разрушенията му пък бележат друга криза от близо 10 години, когато двамата съимператори Константин и Лициний са в противоборство.

Мария Чернева: " И какво сега, насред водното огледало?

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Докато те се борят, има един междинен период с някакво полуроманизирано население, което си прави кирпични къщи.

Мария Ченева: Какво? Къде са следите?

доц. д-р Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите разкопки: Ето ги, следите от опожарено кирпично жилище, които даже размерите можем да кажем на тези неизпечени тухли. Кирпичът - това е изсушена на слънцето тухла. Но в случая така опалени, което означава, че след като те за кратко са били тук, дали те самите са си подпалили и са отишли на друго място да се заселят или е имало битка и борба, това е все още трудно да се каже".

Или все още има много друга неразказана и неоткрита история, която Улпия Ескус има да разкаже. Градът на Траян на Искър, с векове история на възходи и пълна разруха.