"Българската Коледа": Ели, която се научи да чува всеки звук в света на тишината

Свят, в който не чуваш и звук, не е тъжен свят. Тъжен би бил, ако оставаш неразбран.

Любомира Пешева, майка на Елица: На 6-месечна възраст разбрах, че не чува, че изобщо няма никакъв остатъчен звук.

Ели вече е на 6 години. Въпреки че губи слуха си още преди да проходи, светът ѝ днес изобщо не е тъжен, защото е имало кой да я повярва, че един ден тя ще може.

Таня Димитрова, слухово-речеви рехабилитатор: Тя премина границата на глухотата.

Любомира Пешева, майка на Елица: В началото тя изобщо не можеше да говори, не познаваше звуците, не ги чуваше изобщо.

Днес Ели чете, пише и смята.

Любомира Пешева, майка на Елица: И става все по-добър и по-добър говора ѝ.

За да стигне до тук обаче, Ели преминава по своя специален път. Поставят ѝ имплант, с който да чува всеки звук.

Таня Димитрова, слухово-речеви рехабилитатор: Проговарянето не се случва с поставянето на импланта. Той сам по себе си е достатъчен, за да чува, но недостатъчен – за да разбира.

За да може да разбира, всеки ден тя посещава център за деца и младежи с увреден слух.

Любомира Пешева, майка на Елица: Когато започнахме да идваме в цетъра всеки ден, тя малко по малко започна да ми показва и какво учи тук, и как е научила, че чува едно или друго нещо.

Таня Димитрова, слухово речеви рехабилитатор: Това е звука, който издава пералнята, това е звука който издава барабанчето. Стъпка по стъпка тя навлезе в света на звуците.

За четвърта поредна година Ели е едно от децата, за които "Българската Коледа" събира средства. Те ще ѝ помогнат да продължава всеки ден да посещава този център.

Любомира Пешева, майка на Елица: Ели има нужда да идва тук, защото тук има психолог, има слухово-речеви рехабилитатори.

Таня Димитрова, слухово-речеви рехабилитатор: Целта ни е в крайна сметка, когато отиде в масово училище, тя да се чувства пълноценна и равна. Тя е почти неразличима с чуващите си връстници.

Любомира Пешева, майка на Елица: Въобще, щастливо дете е.

Таня Димитрова, слухово-речеви рехабилитатор: С ръцете си пее, а с тялото си танцува.

Не е трудно да накараш Ели да се усмихне. Изглежда така, сякаш в света ѝ никога не е имало пълна тишина. И винаги е звучала музика. Защото някой е повярвал, че може.