Брекзитът остава основна тема в западния печат

Четири дни след решаващо гласуване за напускане на ЕС, Великобритания се питаше вчера кога и как ще се случи излизането на страната от блока, както и дали това изобщо ще се случи.
Непосредственият резултат от референдума в четвъртък не беше обещаната яснота, а невероятна политическа бъркотия и вакуум, довели до още повече смут и вълнение във Великобритания, в Европа и на финансовите пазари, пише изданието.

Лидери от двете страни на Ламанша казаха, че няма друг реален вариант освен постепенно придвижване към процеса на напускане. Вчерашните развития обаче запазиха възможността кризата да се проточи дълго време и може би да причини достатъчно икономически и политически вреди, за да насърчи преговори по ново споразумение между Европа и Великобритания, което да спести необходимостта от официално излизане или поне да смекчи въздействието му, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Премиерът Дейвид Камерън и лидери на кампанията за напускане останаха на позицията си, че няма да бързат със започването на официални преговори по излизането, въпреки натиска, на който европейски лидери подлагат Великобритания да се заеме с тази процедура.
Това състояние на хаотична парализа излага на показ два фундаментални проблема, от които ЕС страда през последното десетилетие. Единият е затрудняването да се балансира демократичната отчетност с институционалния му стремеж за все по-тясно единство. Другият е неспособността му да действа бързо и решително за справяне с кризите, които редовно понижават доверието на избирателите и на пазарите, пише "Ню Йорк таймс".

Вчерашните събития показаха борбата на всички страни да се определи път напред и да се възстанови някакво усещане за единство, както във Великобритания, така и в Европа.
Нямаше обаче признаци, че европейските лидери ще допуснат на Великобритания да й се размине толкова лесно. Въпреки че германският канцлер Ангела Меркел изрази желание да не се пришпорва процесът по договаряне на напускането на Великобритания, повечето европейски правителства заемат твърда линия, защото искат ясно да покажат на всяка друга страна, която би обмисляла излизане, че цената за това е значителна.

Малкото страни, получили достъп до европейската зона за свободна търговия без да се присъединяват към ЕС - по-специално Исландия, Норвегия и Швейцария - плащат вноски в бюджета на съюзя и приемат основния му принцип за свободно движение на работната ръка, а именно това са проблемите, разгневили много от британците, които гласуваха за напускане, отбелязва "Ню Йорк таймс".
В статия в британския вестник "Дейли телеграф" министърът на здравеопазването Джереми Хънт пише, че новият премиер трябва да проведе преговори за общ пазар с ЕС, а след това да постави този въпрос на гласуване. Хънт отбелязва, че това не трябва непременно да става с референдум. Премиерът може да насрочи общи избори, на които избирателите могат да подкрепят или отхвърлят поетия от правителството курс.

Според Хънт Великобритания трябва да остане част от общия пазар, но е нужно да постигне разумен компромис с ЕС по условията на свободното движение на работниците, за да може да контролира миграцията.
Британският здравен министър смята, че не е нужно страната да задейства веднага предвидения в член 50 от Лисабонския договор механизъм, в който е описана процедурата за излизане от ЕС, защото преговорният процес може да продължи само две години, след които Великобритания може да бъде изключена от ЕС без да е постигнала ново споразумение.

Хънт също така заема вече изразената от премиера Камерън позиция, че британските власти трябва да спрат проявите на ксенофобия.
След обявяването на резултатите от референдума рязко се увеличиха проявите на расизъм и ксенофобия. За гласуващите за излизане на Великобритания от ЕС един от главните фактори според допитванията е бил въпросът за ограничаване на миграцията.
Британският вестник "Гардиън" обръща внимание на стремежа на британците да се сдобият с ирландски паспорт. "Получаване на ирландски паспорт" е станало едно от най-популярните търсения в Гугъл през последните дни.

Ирландското външно министерство съобщи за съществено нарастване на подадените от британци молби за ирландски паспорт.
В някои пощенски станции в Северна Ирландия са свършили бланките за такива молби заради рязкото увеличение на жителите на Северна Ирландия, които искат да се сдобият с паспорт от Република Ирландия, която е член на ЕС.
В. "Файненшъл таймс" отбелязва, че най-малко половин милион души от 1,8-милионното население на Северна Ирландия имат ирландски паспорти. В цялата Великобритания около 5 милиона души имат родители или прародители ирландци, което им позволява да станат граждани на тази страна.

В. "Гардиън" отбелязва, че някои граждани на ЕС, на които не са нужни допълнителни разрешителни за пребиваване и работа във Великобритания, сега подават молба за британски паспорт.