Да затвориш кръга отвътре

Космичният синхрон рядко може да бъде усетен от много хора едновременно. А когато това са хиляди на едно място, това е почти невъзможно. Да накара хиляди сърца да бият в един ритъм, обаче, успя един артист.

В топлата вечер на 25 май, когато мнозина европейци се занимаваха с дълбоко прагматичния въпрос кого да подкрепят в евроизборите на следващия ден, в Античния театър в Пловдив четири хиляди чуха тишината. В нея, за кратките 40 минути, се появиха космичните звуци на музиката. Музика, идваща от дълбините на Космоса и преминала през сърцето на Петър Дънов - един светъл ум, превърнал се в духовен учител за мнозина.

Йордан Камджалов е познато име не само за ценителите на музиката. Той е артист с поглед, стигащ по-далеч от следващия музикален сезон. Предпочитан събеседник, на чиито диалози с публиката идват не само музикално изкушените му почитатели. Замисълът на спектакъла „В кръга на песента“, който събра стотици хора от цяла България в Античния театър, надхвърли очакванията. Експериментът, в който музиката на Петър Дънов, класическата музика и фолклора, се преплетоха в тишината и звуците, в буквалния смисъл затвори кръга отвътре. Музикантите и публиката превърнаха римския форум в арена на Манифест на светлината. Сцена на проекта на маестро Камджалов „България пее“, в която звучаха мелодиите на Дънов и химна на светите братя Кирил и Методий.

По време на спектакъла Йордан Камджалов превърна в хомогенно цяло музиката и тишината, накара публиката да се слее с музикантите и създаде невероятен синхрон. Феерията от звуци, завладяла Античния театър, доведе публиката до истински екстаз и избухна неочаквано. Така се стигна до изненадващо преобръщане на сценария.

Когато музикантите напуснаха сцената, вместо да тропа с крака, да вика „Браво“ и да настоява за бис, публиката…. запя.

И от Публика, се превърна в Артист.

Тоновете и вдъхновението, с които зрителите пееха, носеха заряда на спектакъла и една необяснима енергия, която сякаш не искаше и не можеше да напусне пространството на Античния театър.

Това, че публиката е поднесла най-голямата изненада, пролича когато Йордан Камджалов и музикантите от създадената от него Музикална лаборатория за човека, се завърнаха на сцената и се видя, че мнозина вече бяха свалили сценичните си костюми.

Трудно може да се разкаже и опише случилото се след това. Тоталният синхрон между публика и артисти, доказа замисъла на спектакъла и неговото име „В кръга на песента“. И определено постави едно начало. Екипът на Камджалов го нарече „Огънят е запален…“

*авторът на материала не е музикален специалист, а текстът е лично преживяване

Видеото от концерта се публикува със съгласието на Галя Герасимова