Доколко е ефективно задължителното гласуване?

Александър Детев
от Александър Детев
18:35, 19.11.2016
Чете се за: 01:41 мин.
Истории
Доколко е ефективно задължителното гласуване?

“Гласуваме задължително за това дали да гласуваме задължително, ама все пак не е точно задължително”. Общо взето такава беше ситуацията на последните избори, които се проведоха на 6 ноември.

"Гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг". Това гласи изборният кодекс след промените, които депутатите приеха през април тази година. За първи път на практика задължителното гласуване се приложи на президентския вот и националния референдум. Резултатите? 57,47% от имащите право на глас отидоха до урните на 6-ти, а 51.62% - една седмица по-късно.


Значи ли това, че почти половината български граждани са нарушили закона?

Юридически погледнато – да, фактически – не точно. Условно може да причислим тази поправка в изборния кодекс към това, което юристите наричат lex imperfecta – има норма, който трябва да се спазва, но реално наказание при нарушаването й липсва. Добре, в нашия случай санкция има, но предвид резултата явно не е много ефективна. Става въпрос за това, че при пропускането на два вота от един тип гласоподавателят се заличава от избирателния списък. Например, ако не сте гласували на сегашните президентски избори и пропуснете да дадете своя вот през 2021, то през 2026 г. ще ви се наложи да подадете заявление да бъдете добавен отново в избирателния списък за президентски избори.


Каква е ситуацията по света?

Към момента малко над 20 държави имат действащ закон, който задължава гражданите да гласуват, 12 от тях са в Южна Америка, а 11 реално прилагат тези нормативни актове.

Задължителното гласуване е неизменна част от избирателната система на Австралия например. Тя е една от първите държави, която го е имплементирала (през 1924 година) и макар санкциите за показването на това задължение да са символични ($20 или пък писмено обяснение с уважителна причина), то по-голямата част от населението го спазва и активността е над 90%. Властите дават възможност също така да се гласува предварително или по пощата.

Някои държави в Южна Америка пък налагат различен тип наказания: В Боливия негласувалите граждани не могат да правят банкови транзакции до три месеца след вота. Подобна е ситуацията и в Перу.

Ефективността на този тип гласуване е противоречива в Европа – в Белгия например активните гласоподаватели са над 75%, а в Гърция често под 50%. В Белгия обаче негласувалите подлежат на глоба (до 50 евро), в Гърция отново говорим за lex imperfecta, т.е. не се прилагат санкции.

Не липсват и доста куриозни примери: В Северна Корея гласуването е задължително, но бюлетината съдържа само една възможност. Там вотът по-скоро служи за преброяване на населението.

Цялостно можем да заключим, че доколко задължителното гласуване има ефект, зависи от наказанията, които се налагат при неизпълнението му. Със сигурност обаче то не е панацея за проблемите на една държава и за нейната политическата система. Доказва го примера с Южна Америка, където ситуацията в много от държавите е нестабилна, независимо че вотът там е не само право, но и задължение.



*Александър Детев е журналист на свободна практика. Следва публицистика и комуникации във Виенския университет и води радиопредаване с фокус върху българската общност в Австрия.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Засилени мерки за сигурност в Манхатън заради Доналд Тръмп
Засилени мерки за сигурност в Манхатън заради Доналд Тръмп
6 души са загинали, след като лодка с мигранти се е преобърнала край Турция
6 души са загинали, след като лодка с мигранти се е преобърнала край Турция