ДОСЛОВНО: Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев

Рисковете пред България от затварянето на Балканския маршрут

По данни на ООН, ще отнеме поне едно поколение до пълното възстановяване на Сирия, като до тогава трябва да очакваме продължаващ бежански поток, който ще иска да се установи в Европа. Според някои експерти, говорим за продължаващ миграционен натиск до 2040 г. Много е важно да разберем тези тенденции, защото миграционната криза ще остане проблем за Европа и за България още дълго време и каквито и решения да бъдат взети, то няма с магическа пръчка да спрат миграционния поток. Това, което е трябвало да направим, е да намалим нелегалния миграционен поток, да спрем нелегалното преминаване на границата от хора, които по икономически причини искат да дойдат в Европа, както и да създадем система, чрез която да контролираме кои сирийци влизат в ЕС, така че да не позволим на чуждестранните бойци и терористи да се възползват от ситуацията и заплашват сигурността на Европа. Затова са необходими не регионални действия, а съгласуван европейски подход - прилаган и спазван еднакво от всички държави-членки, като в същото време този подход трябва да вземе под внимание възможността на всяка една държава да се справя с миграционния поток, пристигащ или преминаващ през нейна територия. За съжаление, обаче, в момента не виждаме успешни европейски действия, а еднолични решения на някои държави, които самосиндикално предприемат мерки за справяне с миграционния натиск, без да вземат под внимание ефекта от тези мерки върху другите държави от ЕС. Такова действие например е затварянето на Балканския маршрут на миграцията, на което станахме свидетели миналата седмица след извънредния съвет. Интересното тук е, че въпреки че имаше идея за официално обявяване на този маршрут за затворен още по време на Съвета, това предложение беше отхвърлено от държавните ръководители на 7 март, но въпреки това някои държави затвориха границите си. До какво доведе това? До хуманитарна криза в Гърция, където се предполага, че има около 50 000, опитващи се да стигнат до Западна Европа мигранти и които в момента не разполагат с елементарни условия за настаняване. Тези хора няма как да бъдат спрени в стремежа си да достигнат до крайните си цели - Германия и Швеция, а намират други маршрути. Един от възможните маршрути е България и ние трябва да сме готови за увеличаващ се миграционен натиск по гръцко-българската граница. Ето защо в момента България е изправена пред няколко предизвикателства вследствие на затварянето на Балканския път. Първото, масирано навлизане на бежанци от Гърция. Досега основният миграционен натиск към България идваше през Турция, поради което започнахме строителството на преградно съоръжение и засилихме сътрудничеството с турските власти в опазване на границата и спиране на нелегалния трафик на хора.

Затварянето на гръцко-македонската граница и блокиране на 15 000 души в Идомени, обаче, създаде реална опасност тези хора да пробват да преминат през България на път за Западна Европа. Проблемът е, че българо-гръцката граница е доста по-дълга от тази с Турция, с около 470 км. и поради членството на 2-те страни в ЕС е по-малко охранявана и без преградни съоръжения. Поради тази причина приветствам мобилизацията на армията и жандармерията за нейната охрана и извършеното обучение по границата, реално това са действия на подготовка на българската страна за евентуален усилен наплив на мигранти от Гърция. Засилването на трафика на хора и организираната престъпност. Досега поради по-големия поток на мигранти през българо-турската граница борбата срещу трафикантите на хора бе съсредоточена в този район и засилихме сътрудничеството си с турските власти за разбиване на тези канали. При засилване на миграционния поток от гръцка страна, обаче, трябва да сме готови за засилване на дейността на каналджии и организирана престъпност в този район. Съответно е необходимо да засилим сътрудничеството си с гръцките власти за разбиването на организирани престъпни групи и мрежи от трафиканти от двете страни на границата. В случая, поради членството на двете държави в ЕС, съществуват системи и лесни варианти за сътрудничество, като например съвместни екипи и по-лесен обмен на информация между полицейските служби. Това са мерки, които трябва да се вземат сега, за да предотвратим развитие на нелегален бизнес за милиони евро.

Буферна зона в България

Създаване на буферна зона в България. По време на срещата на срещата на Вишеградската четворка се появи идея за създаване на гранична линия по границата между България и Гърция и реалното превръщане на България в буферна зона между Шенгенска Европа и миграционната вълна. Това предложение на Виктор Орбан е абсолютно неприемливо за България.

Не трябва да позволяваме да се превръщаме в санитарна зона, само и само мигрантите да не достигат до Западна Европа. Отново повтарям: в интерес на България са общоевропейските решения и споделяне на отговорността между всички държави-членки в зависимост от възможностите им.

Риск за сигурността

Поради по-голямата ивица граница между България и Гърция трябва да сме готови, че чуждестранните бойци и потенциални терористи могат да пробват да се възползват от миграционния поток и да влязат в България с цел извършване на терористични актове в България или страните-членки на ЕС. В никакъв случай не искам да слагам знак за равенство между мигранти и терористи, но след атаките в Париж на всички стана ясно, че потоците мигранти са твърде големи и мащабни, за да сме уверени, че сред тях няма криминално проявени хора или потенциални терористи. Отново тук сътрудничеството с гръцките власти и разузнавателните служби е от изключителна важност. Използване на други алтернативни маршрути през България. В последната година ставаме свидетели на спорадично използване на алтернативни маршрути на миграцията през България като, например, речните пътища от Турция към България. Трябва да сме готови за евентуален наплив на бежанци и по тези пътища, особено през Черно море, за да не сме изненадани, ако започнат да се обръщат лодки, пълни с мигранти, опитващи се да стигнат до Черноморския бряг. Създалата се ситуация налага още по-засилен контрол по външните граници на ЕС. В случая на България говорим за засилване на защитата на границата с Турция, като преградното съоръжение трябва да бъде довършено колкото се може по-скоро. В момента се работи по протокол за реадмисия с Турция, за да може хората, влезли в България незаконно и които няма как да се ползват от международна закрила, да бъдат връщани в Турция. Важно е да включваме и необходимостта от закрила на българо-турската граница и във всички заключения на Европейския съвет. Не може да се говори единствено за гръцко-турската граница в документите на ЕС. Като морска граница на ЕС, трябва да мислим и да защитим черноморската ни граница от миграционна вълна.

Оградата по границата с Турция

В този ред на мисли бих искал да обърна внимание на много интересно развитие в отношението на Европа към преградното съоръжение на българо-турската граница.

Когато България започна да строи това съоръжение, ЕК и редица държави-членки реагираха остро на плана ни и ни обвиниха в липса на съчувствие и солидарност. Появиха се сравнения с Берлинската стена и се заговори, че поставяме началото на нови разделителни линии в Европа. Тези остри критики, обаче, постепенно утихнаха, особено когато и други държави-членки, някои от които критикуваха България, започнаха да въвеждат ограничения на преминаването на границите си и да издигат стени. Стигна се дори дотам, председателят на Европейския съвет Доналд Туск да даде България за пример в опазване на външната граница с Турция. В същото време продължават да се появяват критични доклади на НПО за начина, по който българските гранични служители опазват границата от нелегални емигранти, опитващи се да преминат нелегално зелената граница с Турция.