По данни на Националния статистически институт едва четвърт от населението на страната живее в селата. Жителите са основно възрастни хора, защото младото, работоспособно население се ориентира към градовете, където има повече перспектива и възможности за образование и работа. В петричкото село Капатово живеят около 140 души, като 80% от тях са пенсионери. Хората там казват, че най-голямото бедствие, с което не могат да се справят, е обезлюдяването на населеното място.
Село Капатово се намира в плодородната равнина край Сандански, на 20-ина километра от общинския център Петрич. Някога будно и китно селище с древна история, сега то бавно умира. Половината къщи построени в началото на миналия век са изоставени и се рушат, улиците са кални, а училището пустее.
Жана Руменова: “Еееех, ученици имаше от Хърсово, от Кромидово, Ново Кономлади. 170 ученици имаше в това село. Имаше и детски градини, и кухня за първокласниците да се хранят там в училището. Ся нема, гледаш всичко е изтрошено, нема нищо.”
Хората тук са се занимавали предимно със земеделие, отглеждали са десетки декари с лозови масиви. Сега обаче много от нивите пустеят.
Жана Руменова: "Ама кой ки ти работи производство, земеделие – никой. Не е платено. Всичките ниви са пусти, тревясали, нема, никой не работи."
Иван Стоянов: "Тука нема поминък, нема работа, нема къде да работат хората, това е по-важното. Като дойдат що да работат, нема що – така че хората не се връщат отново тука."
Въпреки обезлюдяването жителите на Капатово все още пазят църквата си „Пресвета Богородица Животворящ източник“, която е на 130 години. Тя е обявена за паметник на културата, а внея се съхраняват ценни стенописи от 1888 година, дело на зографите Марко и Теофил Минови от село Каракьой, Неврокпско.