ЕС засилва диалога със Западните Балкани

Най-голямата пречка пред решаването на спора между Атина и Скопие е гръцкото искане за промяна на македонската конституция. Това заяви македонският премиер Зоран Заев пред Ройтерс. Той посочи за първи път в прав текст и четирите обсъждани варианта за ново име.

Зоран Заев, министър-председател на Македония: "Предложенията са: Република Северна Македония, Република Горна Македония, Република Вардарска Македония и Република Македония в скоби (Скопие) - нашата столица. И, разбира се, аз вече казах, че за мен и за моето правителство е приемливо да има географско определение в нашето име."

Официална реакция от Гърция още няма. Но местните медии съобщават, че правителството на Алексис Ципрас си е харесало Горна Македония. Предложението се очаква да занесе в неделя в Скопие външният министър Никос Кодзиас.

В Берлин германският канцлер Ангела Меркел заяви дипломатично пред сръбския президент Александър Вучич, че Косово далеч не е единственият проблем пред евроинтеграцията на Сърбия.

Ангела Меркел, канцлер на Германия: "Впечатлени сме от реформите в Сърбия по много показатели, включително за борбата срещу корупцията. Призоваваме Сърбия да продължи по този път."

Александър Вучич, президент на Сърбия: "Знаем, че пътят пред нас е труден. Много работа още трябва да свършим по преговорните глави, отнасящи се до върховенството на закона, което отбеляза канцлерът Меркел."

Меркел не отрече, че с Вучич са обсъдили варианти за нормализирането на отношенията Белград-Прищина, но заяви, че няма да дава съвети на Сърбия. Поне не пред медиите.

Междувременно председателят на Еврокомисията продължи в Белград и Подгорица западнобалканската си совалка преди премиерите на страните от региона да се съберат в четвъртък в София. Основното послание на Жан-Клод Юнкер е, че 2025 година е само индикативна за присъединяването към Евросъюза и то не само за Сърбия и Черна гора.