Това не е политически конкурс

Мантрата, че Евровизия е политически конкурс, в който нямаме шанс за успех, защото всички са срещу нас, започна да се разпространява на принципа “една жена каза” малко след като се включихме във формата през 2005 г.. Причина за това беше, че неведнъж изпратихме добри песни (Мариана Попова през 2006 г., Deep Zone през 2008 г., дори Софи Маринова през 2012 г.), но те не успяха да се класират за финал. Никой не се замисли над реалните причини за провала им, напротив, решихме да се фокусираме върху любимото извинение - как другите са ни виновни.

Интересно е, че дори успехът на Елица и Стунджи през 2007 г. и последните ни две представяния не успяха да редуцират това говорене, а по-скоро легитимираха все повече то да бъде основано на ксенофобия, хомофобия и какви ли не –фобии свързани отново с онези конспиратори, които спират успеха ни и ни дърпат все надолу. Великите сили получиха нови обвинения за това как са тръгнали на поход срещу Краси Аврамов.

Разбира се, нямам как да отречем факта, че някои общности като ЛГБТ имат засилен интерес към събитието и гласуват активно. Нито пък това, че Полша например получава високи точки от гласа на зрителите всяка година заради голямата си диаспора. Но трудно може да се очаква, че в едно състезания между държави диаспората няма да подкрепи претендента на родината си. Нито пък, че социалните фактори не повлияват музикалния вкус. Хората избират любимите си песни не само заради музикалната им стойност. Иначе всички щяхме да слушаме Бетовен и Щраус, чат-пат Пинк Флойд. Хората обичат да се дефинират с музиката, тя с времето се превръща в част от идентичността и се свързва с други аспекти от човешкия живот като хоби, социална среда, пол, място в обществото и сексуална ориентация. Както през 2006 г. Лорди спечелиха не само като представители на по-твърдата музиката, но и като еманация на шок рок течението, така и Кончита Вурст донесе втора победа на Австрия през 2015 г. не само заради добрата песен, а и заради активната подкрепа на гей общността, чийто явен представител е тя.

С две думи, Евровизия е силно повлияна от социалните и обществени противопоставяния като всеки друг аспект в нашия живот. Ако това го прави “политически конкурс” сигурно е така… за малко да забравя аргумента със съседните държави и тези, които са исторически или политически свързани.

Ами да, Гърция гласува за Кипър, Кипър за Гърция, Молдова за Румъния, Австралия за Великобритания, но не това печели конкурса. Между другото в последните десет години нито една от тези държави не е печелила. Печелил е Азербайджан обаче, а голяма част от европейците не могат дори да назоват столицата на страната. Иначе е ясно, че всяка държава граничи с други, има сериозни общности извън територията си, а и географското положение до голяма степен определя манталитета и предпочитанията, така че е нормално, че южните народи ще се подкрепят, бившите съветски републики също. Също така е нормално, че Македония ни даде 12 точки на конкурса тази година. По-важният въпрос е, бихме ли й дали и ние?

И като споменахме тази година, нека все пак отбележим факта, че ние действително постигнахме голям успех. Второ място, уау! На какво се дължи това? Сигурно геополитическото ни значение е нараснало. Или от 2013 година, когато не можахме да се класираме на финал, до 2016-та, когато Поли Генова успя да се класира на вечно отреденото ни от съдбата 4-то място, българите в чужбина са нараснали десетина пъти. А от 2016-та до 2017-та още толкова отгоре. Надали.

Как надвихме геополитиката и международната конспирация срещу нас? Миналогодишният успех на Поли можеше да се обясни с една друга мантра – как на световната политическа сцена се търси “жена от Източна Европа”. Но пък успехът на Кристиан сега?

Аз имам хипотеза, ще я споделя, пък който иска може да я приеме или опровергае. Според мен, и миналата, и тази година песните ни са добри, Поли и Кристиан са млади и усмихнати, а екипът, който стои зад тяхното участие се научи как да води кампания преди самия конкурс, за да може да получи подкрепа от местните клубове, експертите и феновете на Евровизия, така че песента ни да бъде забелязана и преди да излезе на голямата сцена.