Евро 2016 и странното разбиране за футбола

Франция и не загуби титлата, защото победи във всичките си важни мачове. Понякога със зор, понякога лесно, французите доказаха, че трябва да станат шампиони. Загубиха последния мач, най-най-важния. На стадиона - символ на френското футболно величие "Стад дьо Франс". Там преди 18 години сегашният селекционер Дидие Дешан вдигна Световната купа. До него беше Зидан. Французинът от Алжир.
Сега Зидан го няма, няма го и другият герой от миналото Мишел Платини, който пък е с италиански корени. Те бяха водачи и лидери. Франция винаги печели, когато има Лидер, не само във футбола.

Между другото, ако трябва да търси в рамките на успокоението като футболни фенове, причини за загубата извън спорта, можем да изровим аргумент, че именно и заради Платини, Франция не стана шампион. Той натресе формата с 24 отбора, разделени на шест групи, от които се класират четирите най-добри трети отбори. Така мина между капките и Португалия. Трета в своята група с измъчени мачове и доста треперене срещу Унгария. Ако беше старият формат с два отбора от група напред...

Да си представим, че така са си помислили и президентът Франсоа Оланд и премиерът Манюел Валс, които бяха на стадиона на 10 юни вечерта, когато публиката странно за нас, но нормално за французите, освирка името на Платини, появило се на светлинното табло.

Платини в момента е разследван за корупция като президент на УЕФА, овъртолил се в далаверите на швейцарския пожарникар и странно как дългогодишен президент на ФИФА Сеп Блатер.

Във Франция не търпят такива неща, при нас е обратно. То и футболът при нас е обратно, но затова по-късно.

Та Оланд и Валс сигурно от всичко най-много на света са искали Франция да спечели. Дори сигурно са забравили лидера на крайнодесния "Национален фронт" Марин Льо Пен, която диша близко във врата на социалистическата партия. Надявали са се една европейска титла да накара французите да забравят поне за малко непопулярните реформи, които правят и да могат спокойно да преминават по Шанз-Елизе. Не стана заради една дълбока резерва, футболист на средняка във френската Лига1 Лил.

Едер, почти от Триумфалната арка вкара гол на капитана Лорис, провъзгласен като един от най-добрите вратари в света. Между другото Оланд беше на всеки мач на отбора, което е похвално. С шалче на трибуните.

Исландският президент също беше на стадиона, но сред своите в публиката. Осем процента от населението на Исландия е било във Франция да гледа на живо похода на футболистите си. Жителите на острова са към 330 000. Биха Англия. Написаха история. Показаха на Европа какво е дух. Показа поздрав, идващ от дълбините на историята им, която французите нескопосано се опитваха да копират на полуфинала, след като биха другия космополитен вече отбор Германия, все още световен шампион. Копието беше нескопосано, не защото черни момчета се правят на викинги.

Като стана въпрос за това, кой какъв е, та да си кажем. Най-голямата простотия, която шеташе нагло из мрежата този футболен месец беше, че отборът на Франция не е от французи, че "за първи път африканска страна може да стане шампион на Европа" и т.н. опити да се правим на умни. То и това е една от причините футболът тук да се движи наобратно. Да порменим отношението си към света извън стадиона и после да променяме вътре на стадиона състезанието.

Иначе за финала тепърва ще се изписват литри мастило и ще се хаби хартия. Видя се, че без Звездата Португалия стана отбор. Роналдо беше ритнат, неволно, падна, накацаха го пеперудите, привлечени сигурно от гела ( както каза журналистът Иво Иванов в студиото на "Денят започва" в понеделник) рева като малко дете и го изнесоха на носилка. Португалците заиграха по-добре. Между другото преди 30-40 години на такъв случай като "контузията" на Ролалдо въобще нямаше да се обръне внимание. Тогава футболистите бяха корави, сега са с гел. Тогаа футболът беше борба и импровизации. Сега е леко побутване, тактика и крясъци на треньорите край линията.

Това първенството завърши - чакаме Световното. Къде сме ние и какво ще правим? Никъде не сме и нищо няма да правим. Нашият футбол не върви назад, не върви надолу. Той никъде не върви. Някакви странно забогатели парвенюта си купуват някакви странни отбори, за да се чешат с тях. Това е. Ама на кого му пука!

Ще гледаме Исландия, Уелс, Унгария, която 30 години чакаше, ама не като си гледа пъпа, а работеше, за да има отбор на това Европейско.
Тези хора ще върят напред. Ние ще чакаме да видим колко ЦСКА-та ще има, дали Левски ще открие нови територии на футболния идиотизъм и дали амбициите на Лудогорец барем малко ще се покрият с възможностите им.