Начало
назад
Грийнпийс: Черно море е едно от най-замърсените в света с микропластмаса
Микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Резултатите от изследване на учени от БАН, проведено в рамките на кампанията „Грийнпийс“ против пластмасови отпадъци, показва, че най-големият дял е именно на пластмасата. Опаковки, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето стават част от менюто не само на морските обитатели, но и на хората.
Посещението на световноизвестния ветроходен кораб „Rainbow Warrior“, на екоорганизацията „Грийнпийс", през лятото на 2017г. в Бурагс и Варна бе посрещнато с огромен интерес и се открои като едно от най-емблематичните събития през изминалата година.
Освен като носител на безброй послания, неговото гостуване се свързва и с едно изследване на Черно море за наличие на замърсяване с пластмаси, което той направи при плаването си между двата ни морски града.
След няколко месеца задълбочени анализи на събраните проби, крайните резултати са готови и се подготвя подробен научен доклад, който скоро официално ще бъде публикуван.
Автори на изследването са учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Теренното проучване бе проведено от борда на кораба „Rainbow Warrior” с помощта на активисти и доброволци на „Грийнпийс“.
Обобщените данни сочат, че замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от основните изводи от изследване на замърсяването в района, проведено през изминалата година, като част от кампанията на „Грийнпийс България“ за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“.
Изчисленията показват, че в изследвания район между Бургас и нос Калиакра микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър. Изследването показва моментното състояние за съответния период. Спoред събраните данни най-голям дял от микропластмасите, намерени при изследването, имат влакната - вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.
Що се отнася до замърсяването с плаващи морски отпадъци като цяло, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в Румънската акватория или по бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.
Данните са получени, чрез събиране и категоризиране на проби и наблюдение на водната повърхност, изпълнени според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС. Общото морско замърсяване е разделено на 7 основни категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%). Сортирането на отделните проби е извършено според техните размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (които показват престоя им във водата).
“Пластмасата за еднократна употреба никога напълно не изчезва. Опаковки, торби и чаши, които сме ползвали за 10 минути, веднъж попаднали в морето се разграждат на малки частици, където се носят от теченията със стотици години. Те стават и храна на морските обитатели. Голяма част от замърсяването, което видяхме по време на изследването, идваше от брега - опаковки от солети, вафли - пластмаса, която е в ежедневието ни,“ коментира Деница Петрова от „Грийнпийс България“.
Необходимостта от подобни изследвания е голяма, поради вредите, които пластмасовите отпадъци нанасят на околната среда и в частност – на водните басейни и техните обитатели, но и на плавателните съдове и на водната инфраструктура. Данните за замърсяването на Черно море са малко, а конкретното изследване ги допълва с актуална информация за състоянието на българското Черноморие. Авторите на изследването препоръчват подобни проучвания да продължават да се правят по цялата брегова линия и в различни сезони, за да може, да се добие още по-добра представа за нивата на замърсяване на Черно море.
„Надяваме се изследването, за чието случване помогнахме, да се превърне в основа за следващи по-задълбочени проучвания. Но най-силно се надяваме скоро да се промени стилът на живот и пластмасите за еднократна употреба да не са част от света ни. Има достатъчно решения,“ допълва Деница Петрова.
Пластмасовите опаковки, които изхвърляме в България само за едно лято, биха покрили повърхността на всичките ни морски плажове. Сега е моментът да кажем „не“ на основните замърсители – еднократните пластмаси: в момента тече онлайн обществено допитване на Европейската комисия по темата със срок 12 февруари. Всеки гражданин на ЕС или представител на организация може да предложи начини за справяне с пластмасовото замърсяване в морето.
Линк към общественото обсъждане (приемат се отговори на български и всички други езици от ЕС):
https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/Singleuseplastics.
Рамковата директива за морска стратегия на ЕС може да бъде намерена на следния адрес:
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32008L0056
Резултати от други изследвания можете да видите на интерактивната карта на морското замърсяване в Европа, на сайта на Европейската агенция за околната среда. Данните на нея са част от изследвания, проведени по проекта „Marine LitterWatch“:
Виртуален дом на „Свободни от пластмаса“:
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/campaigns/plastics/
Пластмасов Калкулатор:
Провери колко голям е пластмасовият ти отпечатък – проследи този линк!
https://act.greenpeace.org/page/9669/petition/1
Повече за посещението на „Rainbow Warrior“ в България :
Визитата на „Rainbow Warrior“ е свързана основно с кампанията на екологичните организации „ГрийнПийс“ и „За Земята“ - „Свободни от Пластмаса“, която цели намаляване на замърсяването с пластмаси във водните басейни. Начело с целите на националната инициатива ще бъде осъществена научна и изследователска дейност в Черно море, която ще бъде реализирана съвместно с учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института по океанология към БАН. Високо технологичното оборудване на „Rainbow Warrior“ ще позволи да се направят изследвания за натрупване на отпадъци и наличие на мрежи в защитени зони , както и ще се проучи състоянието на екосистемите.
Главните виновници за замърсяването в Черно море са пластмасовите опаковки от чипс и вафли, пластмасовите бутилки и техните капачки, както и найлоновите торбички. Над три тона отпадъци на ден навлизат в него от българските брегове, според изследвания на учени.
„Rainbow Warrior“ е трето поколение кораб на „Грийнпийс“, като неговият първи предшественик, който е бил потопен от бомбен взрив през 1985 г. е участвал в редица акции, някои от които спиране на ядрени тестове в Тихия океан, блокиране на въглищни пристанища и залавяне на бракониери извършващи унищожителен риболов.
Строителството на новия ветроход на „Грийнпийс“, който ще гостува у нас, е започнало в корабостроителница в Полша, завършено е в Бремен – Германия и през 2011г. е пуснат по вода в пристанището в Хамбург. Създаден е от едни от най-добрите корабни инженери в света, за да може да претендира за единствения плавателен съд, който освен екологично съобразен е и специално пригоден за проучване на моретата и океаните по света, както и за борба с техните замърсявания. Със своята 55-метрова А-образна мачта „Rainbow Warrior“ плава основно на вятър и може да издържа много повече от традиционните мачти за същия тип кораби.
Еко-характеристиките на 340 тонния гигант включват още форма на корпуса, проектирана специално за изключителна енергийна ефективност; Електрическа система за движение (7 възела само за 300 кВ); Изчерпателна екологична оценка на кораба; Най-високи екологични стандарти на всички двигатели (IMO Клас-II); Нотация за „зелен клас“ със „Зелен паспорт“; Нотация за клас за доброволна защита на околната среда; Третиране на вредните газове, минимизиране на емисиите на азотни окиси и прахови частици; Биологично третиране на отпадната и сива вода; Централна система за зареждане на горива и масла за предотвратяване на разливи; Система за боядисване съобразена с околната среда.
Всеки желаещ да стане посланик на кампанията в детски градини, на фестивали или да се включи към почистване, може да пише на следния електронен адрес:
Повече за кампанията „Свободни от пластмаса”:
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/campaigns/plastics/
Повече за Екологичната организация „Грийнпийс”:
„Грийнпийс“ е независима световна кампанийна организация, която работи за промяна на нагласите и поведението на хората, за да защити и опази околната среда и насърчи мира като: предизвика енергийна революция за преодоляване на заплаха номер едно пред планетата ни: климатичните промени; защитава моретата и океаните ни от разточителния и разрушителен риболов, както и създава глобална мрежа от морски резервати; защита на световните древни гори, както и животните, растенията и хората, зависещи от тях; работа по въпроса за разоръжаване и мир чрез преодоляване на причините за конфликта и призоваване за премахване на всички ядрени оръжия; създаване на бъдеще, свободно от токсини с по-безопасни алтернативи на опасните химикали в продуктите и производството; провеждане на кампании за устойчиво развитие на селското стопанство, отхвърляйки генномодифицираните организми, защита на биоразнообразието и насърчаване на социално отговорното земеделие.
http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/
Повече за Екологичното сдружение „За Земята”:
„За Земята” е независима неправителствена организация, обединяваща усилията на хора, решени да работят за създаване на природосъобразен и равнопоставен живот на нашата планета, който изключва експлоатацията на хората и природата. „За Земята” работи в сътрудничество с екологични организации на национално и международно равнище. Сдружението е член на международната мрежа „Приятели на Земята“ (Friends of the Earth), както и на CEE Bankwatch Network (Мрежа за наблюдение на Международните финансови институции за Централна и Източна Европа), Zero Waste Europe (Европейска мрежа за Нулеви отпадъци), GAIA (Глобално обединение срещу инсинераторите), както и на националните коалиции „За да остане природа в България“, Българска антиядрена коалиция, България без цианиди, Коалиция за устойчиво ползване на фондовете на Европейския съюз и Коалиция за климата - България.
