И като стана въпрос за избор

Навремето един велик български писател, като прочетеше в рецензия за негова книга "Авторът е искал да каже....", учудено поглеждаше с думите: "Ама аз съм го казал, бе! Що някой трябва да обяснява какво съм искал да кажа!?"

Та и с изборите така, решаваме, отиваме, гласуваме и после чакаме някой да ни обясни, що така сме направили и какво сме искали да кажем, нас никой не ни пита. Преди години имаше един, дето обясняваше на безработните инженери, едвам успели да си намерят работа като плочкаджии, че всъщност цял живот това е било тяхното призвание, ама щото било престижно да се учи, та затова завършили висше.

Такива неща. Правото на избор, както стана ясно много пъти, остана единственото неприкосновено право тия години. Сам си със себе си. Дали осъзнаваме, колко е ценна тая самота е друг въпрос. Има такива, които я продават срещу 50 лева. Други слушат жената или тъщата, като символ на домашен авторитет, така да се каже.

Сега се сетих за една история, не знам дали е вярна. Един отива да гласува. Преди това е сериозно "подкован" в семейството да избере партията Х. Той тържествено обещава, даже демонстрира убеденост в правилния избор. Влиза в "тъмната" стаичка, оглежда се, преглъща два пъти на сухо и избира другата партия, щото така иска. Дали си е признал "прегрешението" и дали заради това е ял една седмица сух хляб, вместо сготвена домашна манджа не е ясно.

Покрай тая история се сетих за тъпата реклама за свободата и салама. Свободата не се яде, ама и храната в петзвезден ресторант с три награди Мишлен е клисава, ако не си свободен.

И като стана въпрос за избор. Ден преди националните, за бъдещето и т.н. беше Часът на Земята. Знаете призива да изгасим лампите за час и така да покажем, че ни пука за глобалното затопляне, за свръхпотреблението на енергоизточници и т.н. По традиция точно тогава София свети най-силно. Ние сме на принципа "Те па на мене ще ми кажат!" и "Тия па щуротии какви са?" Имаше по-умерени коментари, които извадиха икономически аргументи, писани от "капацитети", които обясняват, че от тази демонстрация нямало, ама, никакъв ефект. Даже обратно. Може и така да е. Обаче все си мисля, че понякога е важен символът, ако щете демонстрацията, че сме избрали една кауза, за която ни пука. Истинска кауза за бъдещето на Земята и природата, а не лобистки напъни за и против лифтове, плажове и хотели.

Ами толкова за изборите като Свобода. Така или иначе ще продължат да ни обясняват какво сме искали да кажем или как сме се объркали, а ние ще се правим, че ги слушаме.