Защо скача цената на тока за бизнеса?

След по-малко от месеца се очаква да започне освобождаването на пазара на ток за битовите потребители, тоест постепенно те ще могат да избират своя доставчик на енергия. Бизнесът може това от години, поне на теория. На практика проблемите не спират, а цената расте скокообразно на периоди.

Румен Радев, заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ): От началото на годината, каквото и да се говори, накрая числата са недвусмислени. Ние сме действително шампионът по цена на активна енергия в България. Говоря не просто регионално, но и на европейско ниво.

Ние сме свидетели на абсурдни ситуации. Имаме изхвърляния за цени в някои часове, 250-260 лева, хора.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: В съседните борси е имало по всякаква вероятност някакъв софтуерен проблем и търговете в тези борси - румънска, унгарска, са приключили с повече от два часа закъснение. Това е накарало участниците в тези борси да се пренасочат към българската борса. Това, разбира се, е увеличило търсенето, те са предложили по-високи цени, за да си гарантират количества и това е довело до този скок в цената.

Александър Загоров, КТ "Подкрепа": Неправилно е, когато някои се втурне и разбута всичко, което е подредено по някакъв начин с искания за оставки и какво ли не, и то много шумно, много медийно, и без да е обосновано с аргументи и мотиви.

Енергетиката е такава, че тя трябва да се управлява вещо, без резки движения, и това го знаят всички играчи, може би някой иска да не е така.

Иван Хиновски, енергиен експерт: Според мен в момента е също много шум за нищо, защото ако в края на тази година се обединят пазарите ден напред, с Румъния и с Европа, този проблем ще изчезне, нашата енергия ще стане средната за региона. Да му мислят обаче, регулираният пазар, защото там ще почне също процес на либерализация.

В началото на тази седмица четирите най-големи работодателски организации за пореден път през последите три години сигнализираха, че нещо нередно се случва на свободния пазар на ток. Нещо повече Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Българската търговско промишлена палата, Българската стопанска камара и Асоциацията на индустриалния капитал поискаха оставката на ключови енергийни мениджъри - шефът на Българският енергиен холдинг, на Българската независима енергийна борса и на ТЕЦ "Марица изток 2". Повод за това е резкият скок на цената на борсата само за един ден - в пъти в сравнение с европейските. Причините обаче за бунта на работодателите се оказаха много по-дълбоки и натрупани в енергийната система от години. Какви са те, потърсихме отговора както на бизнеса, така и на търговците на ток и експертите.

Румен Радев: Когато се изготвя обща позиция на толкова различни работодателски организации, това най-малкото би трябвало да говори, че вероятно има общ проблем. Това не е желание на някой индивидуално своеволно да блесне и да бъде критикар.

Големите притеснения, които сме изложили, са свързани с цената на активната енергия - какво глобално се е променило в крайна сметка в България. Имаме почти същите генериращи електрическа енергия мощности, нямаме някакво разместване в структура. Да, имаме различни цени, заради външни фактори, каквито са например цените на квотите на СО2 емисии.

Това не е моментно избухване на цена за един ден - да, и такива укори имаше, да, такъв беше случая и с последната неделя с драстична разлика, но в случая говорим за усреднен период вече втори месец.

Енергийният пазар в България е разделен на два големи сегмента - регулиран - оттам ток купува битът и дребният бизнес. Цената на този пазар се определя с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Бизнесът няма досег до този пазар, а отделно той се води губещ за производителите. Причината - цената на тока за бита се потиска от години, за да бъде социално поносима за хората. По-големите централи са длъжни да продават определени квоти на този сегмент, за да бъде формират т.нар. енергиен микс - достатъчно приемлива цена за бита.

Извън този сегмент обаче остава т.нар. свободен ток. Остатакът от производството, който не отива за регулиран пазар, се купува от бизнеса и търговците или по дългосрочни договори, или чрез българската енергийна борса. Тя като организиран пазар има два сегмента "ден напред" и "за същия ден". И докато в сегмента за ползване на енергията същия ден няма проблеми, защото той е обединен със сегмента на регионалните борси, то в "ден напред" се допускат изкривяванията.

Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България: Разбира се, когато има проблем в някой аспект, в някой базар, без значение какъв, има комплексни причини обикновено, такава е и ситуацията в електроенергийния пазар.

България има проблема със задължителната продажба на всички производители на електрическата енергия на борсата и съответно сравнително ниската ликвидност в комбинация със сравнително ниска ликвидност на борсата.

Тази ниска ликвидност в комбинацията, че България е малък пазар и производителите са сравнително малко на брой води до това отклонение в цените. В другите страни също се наблюдават, но много от съседните страни са в обединения и там в режимите на това обединение, флуктуациите се намаляват тъй като съседните страни помагат, ако в някоя страна има проблем. Докато в България ние все още не сме в режим на пазарно обединение.

Иван Хиновски: Ако се погледне в средностатистически план, нашата енергия на борсата не е най-високата, разбира се обаче има периоди, в които работодателите правилно реагират, защото има необясними пикове в цената на борсата, което лично за мен е свързано с редица причини.

Все пак има спекулативни играчи на борсата, много добре се знае, опитните енергетици, които не са малко. Тоест има все още такива в системата, те знаят много добре в кои моменти ще има евтина енергия и в кои моменти ще има скъпа, знае се много добре ремонтни програми, знае се много добре воден дефицит, знае се много добре аварийност на някои системи и те по тази причина знаят в кой момент да продават електроенергия предварително и в кой момент да купуват.

Синдикатите видяха сериозна заплаха в исканията на работодателите, както и в твърденията, че държавната енергетика не се управлява ефективно. На практика това означава, че се чакат съкращения в сектора, ако се оптимизира работата му.

Александър Загоров: Ако се пренесем в истинската среда на българската електроенергетика, тя е изключително непазарна. По-голяма част от производителите имат някакви преференции.

На нас ни беше безкрайно обидно и това беше искрена, тежка провокация към нас, синдикатите, че хора, които полагат един изключително тежък труд, труд, който навремето се наричаше непривлекателен, и продължават да го полагат и със своя героизъм, поради липса на инвестиции и поради липса на много други неща, които са необходими понякога, тези хора, продължават да си свършат производствените задачи. Ние трябва да направим поклон първо пред тези хора, трябва да кажем, че енергетиката се управлява много трудно и успяват да я управляват, защото токът не е спирал и енергийната система не се е разпаднала, напротив - стабилна е, и най-важното енергетиката е част от националната сигурност.

Какво е решението според синдикатите?

Александър Загоров: Правилното решение е, когато седнат достатъчно образовани начетени хора да обсъдят проблема с други начетени отговорни хора, и заинтересованите страни да стигнат до някакво решение, което удовлетворява всички.

И така в края на седмицата бяхме свидетели на среща между работодатели, министъра на енергетиката Теменужка Петкова и шефовете на държавните енергийни дружества. Единственият човек, който говори за резултатите, беше министърът. От БЕХ, ТЕЦ "Марица Изток 2" и енергийната борса се скриха зад гърба на Петкова.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: Срещата беше изключително ползотворна, премина в много конструктивен, в много партньорски диалог, с колегите от бизнеса, винаги сме си говорили много честно и открито, когато има проблеми, търсим общи решения.

Набелязахме следващи срещи, следващи диалози, всеки един от нас ще си подготви определена позиция по всички тези въпроси. Има закон, който закон ясно казва кой упражнява контрол по отношение работата на борсата - това е Комисията за енеригйно и водно регулиране, има специален регламент, това е ремит - той е транспониран в закона за енергетиката и колегите от КЕВР са на своето място и вършат своята работа.

Комисията за енергийно и водно регулиране започна своето проучване на борсовия пазар в края на 2018 г. До този момент няма резултат, въпреки усилията на ведомството, то самото не разполага все още с достатъчен капацитет както софтуерен, така и административен, за да открива спекулации.

Румен Радев: Укорите, които към борсата по-скоро аз бих отправил, се отнасят към нещо друго, към структуриране на продукти, по-добри и по-гъвкави продукти, които да се предлагат там.

Един проблем обаче се откри в целия шум, а именно работата на държавния ТЕЦ "Марица Изток 2". Не е тайна, че централата е в тежко финансово състояние от години и в момента и е по-изгодно да не работи, отколкото да излиза на свободния пазар. Това обаче ограничава предлагането и оттам вдига цените. Затова и потърсихме каква е връзката между ТЕЦ-а и скока на цената на тока.

Иван Хиновски: Защо, знаейки очакваната тендеция за цената на борсата, БЕХ не вземеше мерки да пуснат дори един блок на ТЕЦ "Марица Изток 2", дори и на цената от 150 лева, която те оферират, един такъв блок би успокоил борсата.

АРХИВ 09 юли 2019 г.

Живко Динчев, изп. директор на ТЕЦ "Марица Изток 2": Металът има ресурс за определен брой цикли на пуск и стоп. За годишна база не трябва да надвишава повече от десетина пуска. Не мога за един ден или месец да пускам и да спирам блокове.

От централата отказаха да застанат пред камерата на БНТ, но изпратиха писмени отговори на поставени въпроси. От тях става ясно, че за централата е неизгодно да работи на цена под 135 лева и 30 стотинки и отхвърлят всички твърдения на бизнеса, че цената на борсата у нас е в пъти по-висока от средно европейската.

Иван Хиновски: Дълговете са и равни на активите. Какво се прави в един такъв случай? Пълна декапитализация, цена нула лева.

Александър Загоров: В момента ситуацията е такава, че вързопчето на електроенергетиката е завързано с ТЕЦ 2 и ако ТЕЦ 2 се разпадне, целият вързоп ще бъде оставен в ситуация, как да го кажа - разрушение.

И докато производители и купувачи спорят кой е виновен, постепенно българският енергиен пазар се променя. Страната ни от година и половина е нетен вносител на ток. Вносът се е увеличил с почти 122% . Бизнесът обаче не може да се добере до този ток, защото няма база в съседните държави и затова токът му минава през търговците на електронергия.

Мартин Георгиев: Две са основните причини за вноса. Едната е, всички знаем, влошената хидрологична ситуация в страната, язворите не са много пълни, съответно ВЕЦ-овете произвеждат елекрическа енергия в по-ограничен режим, съответно могат по-малко електрическа енергия да предложат на пазара. И другата причина също доста често дискутирана в общественото пространство е ситуацията с ТЕЦ "Марица Изток 2", поради повишените разходи за въглеродни емисии, произвежда в много ограничен режим спрямо миналата зима.

Иван Хиновски: Всеки търговец е посредник. Разбира се, би могло да се предложат нормативни промени, за да може това нещо да се избягва. Правилният подход е както е на запад -големите производители и всички производители на ВЕИ се обединяват в пулове и тези пулове оферират цените на борсата, а при нас те продават на търговци, които от своя страна си покриват редица рискове с цената, която предлагат.

В момента най-голям производител на ток у нас остават ТЕЦ-овете, следвани от АЕЦ и водните централи. Заради сухото време обаче водните централи са максимални ограничени.

Иван Хиновски: Трябва да има отдел прогнози, който да дава сигнали в БЕХ, в министерството, в различните групи производители на енергия, че се очакват дефицити, за да се активират мощности. Много лесно би могло например, в тези случаи, в които има дефицит, още повече, че има 60% държавна енергетика, да се постигне компенсиране.

Александър Загоров: Истинският пазар отдавна е оставен някъде в страни и всъщност една огромна част от средствата, които се движат в българската електроенергетика, по някакъв начин се преразпределят. Това не може да продължи дълго. Работодателите го знаят и вместо в годините назад, цената на електроенергията да се вдига плавно, тя сега започва на именно този пазарен и недопазарен принцип да се повишава отвреме на време в пикови периоди.

Румен Радев, АИКБ: В групата, в която аз съм ангажиран като управление, ние успяваме да покрием тези по-високи цени с кроссубсидиране между компаниите, които имаме вътре, в даден период. Като не успяваме с едно от дружествата, помагаме си с друго, за да успеем да преодолеем все пак някаква криза.

И ако ситуацията може да се обобщи, се оказва, че проблеми има, макар и да не са рязко драматични. Повечето от тях обаче идват от една страна от изкуствено създадения свободен пазар. От друга, липсата на механизъм за неговото наблюдение, и най-вече от работата на парче. Оказва се, че липсата на дългосрочно планиране в енергетиката вече се усеща. Дали това ще продължи и занапред само времето може да покаже. Експертите обаче са категорични, че рязък скок на цената на тока за бита не се задава и няма да бъде допусната.