Българи в Италия разказват за ужаса от земетресението

Александра Здравкова, живее в Дерута: Беше доста силно, мебелите не мога да се кажа, че се движеха, но лампата се движеше и за мен беше силно и продължително, защото трябваше през цялото време, докато се придвижа до сина ми и да видя той как и съответно да го събудя. През това време се чуха звуци от улицата, аларми от коли, доста от хората бяха излезли. Ние се намираме в старата част на града, където улиците са доста тесни и хората се чува какво правят. Доста от хората бяха много изплашени.

Нина Колева, живее в Рим: Усещането беше много неприятно, защото всички навън, децата, при нас има много малки деца, изкараха се възможно най-бързо. Там имаше и доста чужденци, които живеят в този район, помагаха. Напрежение, всеки търси близките си, които са по море, тук наблизо до Риети, да се свърже с тях. Беше доста трудно, почти невъзможно. Свързахме се с болницата, да да дадем кръв. Заминаваме да помогнем, колкото можем.

Даниела Ангелова: Даже не дават да се приближим, за не вдигаме шум, за да могат да чуят хората, които викат за помощ. Заминаваме, за да помогнем с каквото можем. С вода, ще даваме кръв. Дано не се случи повече.

Марко Каприоти, журналист: Това е първото силно земетресение от много години насам. За разлика от онова през 2009 г. в Абруцо този път нямаше никакво предупреждение или предхождащи по-леки трусове. В тази част на Италия има много стари къщи и подобно силно земетресение може да причини много щети.