Каква обществена телевизия искаме? Интервю с проф. Лилия Райчева

Проф. д-р Лилия Райчева е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тя е била ръководител на Катедра „Радио и телевизия” (1998-2001) и член на Съвета за електронни медии (2001-2008).

Преподавала е и в редица български и чуждестранни университети. Активен участник е в Програмата на Европейската комисия за международно сътрудничество в областта на науките и технологиите COST (от 2001 г. насам). Автор е на „Феноменът телевизия” (2013, 2016), „Творческият процес в телевизията. Организация, управление и програмиране” (1991), както и на множество публикации в областта на медиите в България и чужбина. Създател е на телевизионното състезание „Минута е много” (1980-2011). За своите постижения е лауреат на национални и международни награди. Член е на Международната (IAMCR) и на Европейската (ECREA) асоциации на изследователите на масовата комуникация, на Съюза на българските журналисти и на други професионални организации.

Според проф. Лилия Райчева, състоянието на медийната среда в България е тревожно и това е в ущърб на БНТ и БНР.

Макар, че още преди 30 години са приети двата основни документа на СЕ - Конвенцията за трансгранична телевизия и Директивата „Телевизия без граници“, българската регулаторна рамка за обществените медии се забави с цели 10 години (сега действащият Закон за радиото и телевизията беше приет през 1999 година). Вследствие на този закон, според Райчева, БНТ и БНР бяха оставени настрана, за да могат прохождащите търговски оператори да наберат сила. Забавянето също така е дошло и от инерцията на всички институции, отговорни за формирането и утвърждаването на обществените медии в България.

От създаването на закона, БНТ и БНР систематично са били ограничавани и лишавани от достатъчно приходи, восновата, на което е непроработилия Фонд „Радио и телевизия“. На този етап няма изгледи този фонд да проработи ефективно и трябва да се помисли как да бъде компенсирано това перо, от което обществените медии са били лишавани.

Чувам, продължи проф. Райчева, че се обсъжда моделът на финансиране да бъде фиксиран процент от БВП. Това, според нея, е дежа вю, защото още когато се е обсъждало затварянето на глава 20 при приемането ни в ЕС, видният медиен експерт и приятел на България, проф. К. Якубович е посочил като пример законодателството на Прибалтийските републики, които в своите закони за записали, че финансирането на обществените им медии ще бъде процент от БВП. До месец септември 2020 година, ако спазваме европейските предписания, България трябва да приеме Директивата за аудиовизуални медийни услуги, което ще наложи промяната на ЗРТ. Според нея, някои текстове от ЗРТ трябва да бъдат предефинирани, като напр. чл.6 от ЗРТ, където в момента е разписано какво представляват обществените медии.