Може ли Каталуния да функционира като независима държава?

Атрибутите на независимата държава

За повечето хора може да изглежда, че Каталуния вече притежава множество от атрибутите на независимите държави - знаме, парламент, лидер - Карлес Пучдемон.

Регионът има и собствена полицейска сила, наречен „Mossos d'Esquadra“. Има свой собствен медиен регулатор, както и може да се похвали с няколко чуждестранни мисии - малки посолства, които популяризират чуждестранните инвестиции в Каталуния из света. Каталуния предоставя и някои публични услуги като достъп до училища и болнични заведения.

Но в случай на независимост трябва да се създадат още много звена на държавата - граничен контрол, митници, истински международни отношения, отбрана, централна банка, агенция по приходите, контрол на полетите. Всички те в момента се оперират от Мадрид.

Дори Каталуния да успее да създаде всички тези институции, ще може ли да плати за тях?

Поводи за оптимизъм

„Мадрид ни ограбва“ е популярно мото на привържениците на идеята за каталунска независимост. Общото схващане е, че сравнително богатата Каталуния дава повече пари, отколкото получава от испанското правителство.

Каталуния е определено богата, ако се сравни с други региони на Испания. В нея живее 16% от населението, създава 19% от брутния вътрешен продукт и генерира една четвърт от износа на Испания. Областта бележи сериозен успех и при туризма - 18 от общо 75 милиона туристи в Испания миналата година са предпочели Каталуния като първата си дестинация, която я прави най-посещаваният район.

Тарагона е един от най-големите центрове на химическата индустрия в Европа. Барселона е в топ 20 на най-натоварените портове по маса на обработения товар. Около една трета от работната сила в областта има някакъв вид висше образование.

През 2014, последната година, за която Испания предоставя данни, каталунците са платили почти 10 млрд. евро повече в данъци, отколкото са получили в региона като публични разходи. Ще запази ли за себе независима Каталуния тази разлика?

Според някои, дори Каталуния да спести тази разлика след получаването на независимост, тя ще се погълне от средствата за създаване на нови обществени институции и тяхното опериране. А според други има логика държавата да пренасочва по този начин средствата от по-богатите към по-бедните си региони.

Трудна реалност

По-голямо притеснение може би поставя въпроса с дълга на Каталуния. Каталунското правителство дължи 77 млрд. евро при последното преброяване, което се равнява на 35,4% от брутния вътрешен продукт на региона. От тях 52 млрд. евро областта дължи на испанското правителство.

През 2012 г. то създаде специален фонд за предоставяне на средства на онези региони, които не могат да теглят заеми от международните пазари след финансовата криза. Каталуния е най-големият бенефициент на тези средства, като от началото на програмата е взела 67 млрд. евро.

Не само, че Каталуния ще изгуби достъпа си до този фонд, но и ще се постави въпросът колко от дълга си Каталуния ще може да изплати, след като обяви независимост.

Това е въпрос, който със сигурност ще хвърли сянка върху всеки вид преговори. Освен сумата, която регионалното правителство дължи, не е ясно дали Мадрид ще очаква Барселона да се включи и в изплащането на испанския държавен дълг.

Неволният „Каталекзит“

Икономическата несигурност, създадена от вероятното обявяване на независимост вече накара две банки да преместят централите си от региона. Част от тази несигурност се крие в отношенията между Каталуния и Европа.

Две трети от износа на областта отива в Европейския съюз. При отделяне от Испания Каталуния ще се наложи да кандидатства наново да стане страна-членка на Съюза, защото няма да бъде приета автоматично или малко след обявяването на независимостта си.

А и за подобен ход ще се иска единодушното разрешение на всички страни-членки на ЕС, в това число и на Испания. Някои поддръжници на идеята независимост смятат, че Каталуния би могла да се присъедини към общия европейски пазар, без да става членка на ЕС. Каталунците може да са съгласни да плащат за достъп до пазара, като запазят правото на свободно предвижване на граждани на ЕС през границите ѝ. Но ако иска, Испания може да затрудни сериозно подобни аспирации на независима Каталуния.

Стои и въпросът с валутата. През 2015 г. гуверньорът на Испанската банка предупреди, че при евентуална независимост Каталуния ще бъде изключена от Еврозоната, с което ще загуби достъп и до Европейската централна банка.

Обикновено страните-членки кандидатстват, за да приемат общата европейска валута. Те трябва да изпълняват определени изисквания като това дългът им да не е твърде голям процент от БВП. Дори и да изпълняват този критерий, мнозинство от страните в Еврозоната трябва да одобри влизането им.

На теория това означава, че дори Каталуния да стане страна-членка на Европейския съюз, ще отнеме известно време, преди да влезе в Еврозоната, а Испания и нейните съюзници може да блокират влизането ѝ.

На практика не знаем какво може да се случи. Никой не обявявал независимост от страна-членка на Еврозоната, след което да е кандидатствал да бъде приет обратно. Не може ли Каталуния да използва еврото, без да влиза в еврозоната? Прецеденти съществуват.

Някои страни като Сан Марино и Ватикана използват еврото с разрешение на Еврозоната, защото са твърде малки, за да станат отделни пълноправни страни-членки на ЕС. Други държави като Косово и Черна гора използват еврото без изричното позволение на ЕС, заради което нямат и достъп до ЕЦБ.

Остава да видим по какъв път ще поеме Каталуния.