Детското отделение е поредната структура във Врачанската областна болница, което изпадна в тежка криза. Заради липсата на лекари, от половин година насам не може да се направи график за 24-часово дежурство, което застрашава отделението със закриване.
Капацитетът на детското отделение във Врачанската болница е 20 легла. Обикновено има по 8-10 пациенти, но по време на епидемия броят им се удвоява. Тук постъпват най-тежките и сложни случаи и затова майките са категорични, че не бива да се стига до закриване на отделението, както стана с още пет отделения в болницата.
Павлина Иванова, майка: Дойдохме тук чрез Бърза помощ, качиха ни в отделението и ако не бяха те, детето нямаше да се възстанови. Болницата остана без лекари, а всички, които са тук, всичките са специалисти.
От ръководството на болницата са оптимисти, че кризата е на път да бъде преодоляна, включително и с идеята педиатри от София и Плевен да запълват дупките в графика.
д-р Евгени Любенов, изпълнителен директор на МБАЛ - Враца: Говорил съм с колеги от София, ще идват от другата седмица да дават дежурства, когато липсват наши кадри.
Д-р Йончева е сред медиците, които се съгласяват, въпреки ниското заплащане, да съвместяват работата в частния кабинет с дежурство в болницата.
д-р Йоцка Йончева, педиатър: Няма да оставим болницата без лекари.
Според щатните лекари в отделението обаче запълването на графика става за сметка на извънреден труд в недопустими размери. Д-р Бисер Тодоров разказа, че преди дни бил готов да обяви извънредно положение с медицинска евакуация на пациентите към други болници след като дежурил непрекъснато почти цяло денонощие.
д-р Бисер Тодоров, педиатър: Все едно сме на война, все едно сме в бедствие. Колежката има 360 часа извънреден труд, тоя човек докога може да изкара така? Много хора ни напуснаха, напуснаха ни трима човека.
БНТ: Участвате ли в графика? д-р Силвия Федева, специализант: Сега да, но по принцип съм в служебен отпуск, защото няма как да съм и в София, и тук.
Лекарите от отделението са сезирали всички компетентни органи за обстановката, в която са принудени да работят и настояват за намиране на дълготраен изход от кризисното положение.