Масови поражения върху пшеницата от житни мухи и кафява ръжда се наблюдават в Добруджа. Проблемът се задълбочава в последните години като причините са комплексни, обясняват специалисти и земеделски производители. Основната е в т. нар. "зелени площи", които не се третират с препарати, а промените в климата ги превръщат в резервоар на зарази.
Над 1 245 000 дка са посевите с пшеница в област Добрич през новата стопанска година. Болестта кафява ръжда на места достига прага на икономическа вредност - засегнати са 5 на сто от житните полета, съобщават от Растителна защита. Нападението от житни мухи масово засяга до 10 % от площите, като има единични полета и с над 30 на сто.
Проф. Иван Киряков от Добруджански земеделски институт: За съжаление обаче, тая година развитието е каламитетно, т.е. епидемиолоогично по отношение на мухите. Нищо не могат в момента повече да направят земеделските производители - край! Вече и да пръскат и да не пръскат - полза няма.
Производителите откриват основната причина за увеличаването на вредителите в Общата селскостопанска политика.
Петър Петров, земеделски производител: За да могат да усвоят земеделските производители този дял от зелените плащания, е задължително да остават 5% от обработваемите площи като екологично насочени.
Проф. Киряков: Те са резервоар за болести, за неприятели и оттам идват основните проблеми.
Заради заразите третирането с химикали се е увеличило от веднъж годишно на три пъти.
Петър Петров: На практика се получава така, че европейският данъкоплатец от една страна плаща тези субсидии, от друга страна - плаща, за да яде продукция, третирана много повече с химия.
И учени, и производители са на мнение, че подходът в Общата селскостопанска политика трябва да е спрямо климатичните условия във всяка отделна държава.