Меркел започна трудните преговори по сформирането на “Ямайка”
Тази седмица канцлерът Ангела Меркел започна преговорете за сформиране на ново правителство в Германия. Някои анализатори описват потенциалните й партньори, Свободната демократическа партия и Зелените, като откровени политически врагове. Въпреки това, след категоричният отказ на социалдемократите на Шулц да участват в преговорите за управление и сериозният спад в резултатите на водената от Меркел коалиция на изборите през септември, т.нар. коалиция Ямайка (заради цветове на трите партии, отговарящи на тези върху знамето на островната държава) остава единствената възможна конфигурация за следващ кабинет.
Ангела Меркел пое трудния път към сформиране на коалиция между воденото от нея обединение между Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз, либералите от Свободната демократическа партия и екозащитниците от Зелените.
За последен път Германия е управлявана от тройна коалиция през 50-те години на миналия век, когато Конрад Аденауер сформира правителство заедно със Свободната демократическа партия и десните консерватори от Немската партията.
През следващите десетилетия и до днес канцлерите на Германия са излъчвани или от Християндемократическия съюз (Аденауер, Ерхард, Кизингер, Кол, Меркел) или от Германската социалдемократическа партия (Бранд, Шмид, Шрьодер) и управляват в коалиция с по-малък партньор, обикновено Свободната демократическа партия. В периода 1998 – 2005 г. социалдемократите на Шрьодер споделят министерските постове с представители на Зелените.
Правителствата на Германия
Идеологическите разминавания
Следващият кабинет, който се очаква Ангела Меркел да образува заедно с либерали и зелени, ще бъде неконвенционален не само заради броя на коалиционните партньори.
Свободната демократическа партия е представител на икономическия либерализъм и бива възприемана като защитник на бизнеса. Тяхната програма се уповава на основните принципи на либерализма като по-малката намеса на държавата, осигуряването на свободен пазар и т.н. Партията се възприема като по-дясна от класическите либерали, както икономически, така и социално – макар до голяма степен да защитават и личните свободи (гей бракове, легализиране на марихуана), те заемат остри позиции на тема миграция и Европейски съюз като се обявяват против разширяването на еврозоната и идеята на Макрон за общ бюджет.
Трите партии се обединиха около подкрепата си за Парижкото споразумение, но съществените разлики още не са изгладени. От идеологическа гледна точка левите икономически разбирания и визията на Зелените за бъдещето на индустриите, които замърсяват въздуха, са доста различни от тези на потенциалните им партньори. И макар те да не са съгласни с поставянето на горна граница на получаващите хуманитарен статут на година в Германия, която по време на вътрешните преговори във водената от Меркел коалиция беше фиксирана на 200 хиляди души годишно, то истинската разделителна линия между Зелените от една страна и либералите и коалиционните партньори на Меркел в Бавария от друга, е свързана с околната среда и екологията. Зелените се обявяват за затварянето на 20-те най-замърсяващи топло електрически централи и предприемане на стъпки за това през 2030 г. енергийните нужди на Германия да бъдат изцяло покрити от възобновяеми източници, а въглищата да останат в миналото. Според Зелените подобна трябва да е съдбата и на двигателите с вътрешно горене.
Това са мерки, които пробизнес ориентираната Свободна демократическа партия откровено не подкрепя. На страната на либералите са и немалко представители на Християнсоциалния съюз, коалиционният партньор на водения от Меркел Христиандемократически съюз. На плещите на подготвящата се за четвърти мандат Ангела Меркел лежи отговорността да намери баланс между позициите и да сформира това правителство, което множество анализатори определят като най-сложната управляваща конфигурация в историята.
Макар Зелените да останаха шести на изборите, техните 67 депутати ще са от особена важност за създаването на следващото управление. В новия Бундестаг се очаква да влезнат 709 представители на шест партии – първи ще са християндемократите на Меркел, следвани от социалдемократите на Шулц, десните популисти от Алтернатива за Германия, Свободната демократическа партия, Левицата и Зелените. Една коалиция между Християндемократическия съюз, Християнсоциалния съюз, Свободната демократическа партия и Зелените би имала мнозинство, подкрепено от 393 народни представители.
