Меркел започна трудните преговори по сформирането на “Ямайка”

Ангела Меркел пое трудния път към сформиране на коалиция между воденото от нея обединение между Християндемократическия съюз и Християнсоциалния съюз, либералите от Свободната демократическа партия и екозащитниците от Зелените.

За последен път Германия е управлявана от тройна коалиция през 50-те години на миналия век, когато Конрад Аденауер сформира правителство заедно със Свободната демократическа партия и десните консерватори от Немската партията.

През следващите десетилетия и до днес канцлерите на Германия са излъчвани или от Християндемократическия съюз (Аденауер, Ерхард, Кизингер, Кол, Меркел) или от Германската социалдемократическа партия (Бранд, Шмид, Шрьодер) и управляват в коалиция с по-малък партньор, обикновено Свободната демократическа партия. В периода 1998 – 2005 г. социалдемократите на Шрьодер споделят министерските постове с представители на Зелените.

Правителствата на Германия

Идеологическите разминавания

Следващият кабинет, който се очаква Ангела Меркел да образува заедно с либерали и зелени, ще бъде неконвенционален не само заради броя на коалиционните партньори.

Свободната демократическа партия е представител на икономическия либерализъм и бива възприемана като защитник на бизнеса. Тяхната програма се уповава на основните принципи на либерализма като по-малката намеса на държавата, осигуряването на свободен пазар и т.н. Партията се възприема като по-дясна от класическите либерали, както икономически, така и социално – макар до голяма степен да защитават и личните свободи (гей бракове, легализиране на марихуана), те заемат остри позиции на тема миграция и Европейски съюз като се обявяват против разширяването на еврозоната и идеята на Макрон за общ бюджет.

Трите партии се обединиха около подкрепата си за Парижкото споразумение, но съществените разлики още не са изгладени. От идеологическа гледна точка левите икономически разбирания и визията на Зелените за бъдещето на индустриите, които замърсяват въздуха, са доста различни от тези на потенциалните им партньори. И макар те да не са съгласни с поставянето на горна граница на получаващите хуманитарен статут на година в Германия, която по време на вътрешните преговори във водената от Меркел коалиция беше фиксирана на 200 хиляди души годишно, то истинската разделителна линия между Зелените от една страна и либералите и коалиционните партньори на Меркел в Бавария от друга, е свързана с околната среда и екологията. Зелените се обявяват за затварянето на 20-те най-замърсяващи топло електрически централи и предприемане на стъпки за това през 2030 г. енергийните нужди на Германия да бъдат изцяло покрити от възобновяеми източници, а въглищата да останат в миналото. Според Зелените подобна трябва да е съдбата и на двигателите с вътрешно горене.

Това са мерки, които пробизнес ориентираната Свободна демократическа партия откровено не подкрепя. На страната на либералите са и немалко представители на Християнсоциалния съюз, коалиционният партньор на водения от Меркел Христиандемократически съюз. На плещите на подготвящата се за четвърти мандат Ангела Меркел лежи отговорността да намери баланс между позициите и да сформира това правителство, което множество анализатори определят като най-сложната управляваща конфигурация в историята.

Макар Зелените да останаха шести на изборите, техните 67 депутати ще са от особена важност за създаването на следващото управление. В новия Бундестаг се очаква да влезнат 709 представители на шест партии – първи ще са християндемократите на Меркел, следвани от социалдемократите на Шулц, десните популисти от Алтернатива за Германия, Свободната демократическа партия, Левицата и Зелените. Една коалиция между Християндемократическия съюз, Християнсоциалния съюз, Свободната демократическа партия и Зелените би имала мнозинство, подкрепено от 393 народни представители.