Между закона и абсурда

Сирийско семейство заведе дело срещу Агенцията за бежанци у нас. Магистратите от Софийския градски съд отмениха отказа за хуманитарен статут и изпращат преписката за ново произнасяне. Как се живее в България, след поредица от изтезания в Сирия и бягство от терористи и защо въпреки това чужденците не могат да получат държавна закрила?

Абдулмаджит и съпругата му Алла Айман са от Сирия. По професия са инженери. Животът им коренно се променя, когато Абдулмаджит отива да протестира срещу правителството в Сирия.

Абдулмаджит Мустафа: "Войските на Асад ме вкараха в затвора и ме измъчваха в продължение на два месеца. След това, като ме пуснаха след решение на Военния съд, случи се така, че тъкмо излязох от затвора и ме отвлякоха терористите от Ал Нусра, които пък се бият със сирийското правителство. И те ме измъчваха, но след като разбраха, че не съм от хората на Асад, ме пуснаха на свобода. След всичкото това решихме да напуснем Сирия и да отидем в Египет."

Там обаче ги посреща режимът на новоизбрания президент Мохамед Морси, който няколко години по-късно се оказва осъден на смърт от съда за неправомерно разпореждане на убийства. Уплашени за бъдещето си, семейството заминава за Турция, откъдето нелегално влизат в България. Настанени са в центъра за бежанци в "Овча Купел" и подават молби за хуманитарен статут, но няколко месеца по-късно получават отказ. Мотивите на Агенцията са, че жалбоподателите са нямали причина да напуснат държавата си, тъй като срещу тях е нямало реална опасност от смъртно наказание, нито пък са застрашени или са имали заплаха за живота си.

Абдулмаджит Мустафа: "Аз от 7 месеца получавам отказ от Агенцията за бежанците. Ако исках да използвам този отказ и да ходя нелегално в Германия, щях отдавна да го направя. Даже и там съм сигурен, че по-бързо щяха да ми дадат статут. Но аз и съпругата ми намерихме спокойствие тук. Ние не искаме милостиня от никого, след като мога да работя и да живея спокойно. Тук хората са любезни с нас, а ние ще се борим докрай, докато не получим разрешение за статут."

Семейството завежда дело в Софийския градски съд. Магистратите отменят отказа на Агенцията за бежанците и изпращат преписката за ново произнасяне от административния орган, тъй като според съда от Агенцията не са преценили всички факти и обстоятелства на лицата, търсещи закрила и според Темида, ако чужденците се върнат в Сирия, животът им ще бъде в опасност. От съда изследват и измъчванията, които Абдулмаджит е изтърпял в затвора в Дамаск и след направени справки е доказано, че е бил изтезаван.

Алла Айман: "От четири години търсим къде да живеем в мир и спокойствие. Не разбирам, как така на други хора, които не заслужават, дават статут, а на нас - не. Дъщеря ми вече учи български език, много искаме да останем и да живеем тук. Ако не стане не знам как ще го понеса, просто не мога да си го представя."

От Агенцията за бежанците отговориха, че ще се произнесат по случая и че мотивите им за отказа са ясни и подробно описани пред съда. От Административния орган уточниха, че разказите на бежанците пред съда се различават от показанията им пред Агенцията. Междувременно семейството живее на прага на бедността, докато чака решението на институциите. Ако не получат държавна закрила, сирийците ще се водят незаконно пребиваващи у нас.