За шеста поредна година, хиляди гости от страната и чужбина се събраха във възрожденския град Елена за празника, посветен на едно от най-прочутите български мезета – еленския бут. От векове в балканския град няма къща, в която деликатеса да не се приготвя, а старите майстори разказват, че уникалният му вкус не се дължи на сложна рецепта, а на специфичния климат, характерен само за за този район. Шеговито те напомнят още, че прочутото мезе не е кръстено на елен, а на носи името на един от най-красивите балкански градове.
Стопаните в Елена разказват, че от векове приготвянето на еленски бут е съпроводено с редица обичаи. Категорични са обаче, че най-голяма тънкост е сушенето.
Катя Цветкова: „За да може да попие солта се слага в каца-постав. И най-накрая след 40-50 се окачат да висят и така съхнат още 2-3 месеца!“
Еленчаните са категорични, че колкото повече време се суши и отлежава, бутът става още по-вкусен става.
Кина Пенева: „Когато еленчани няма какво да ядат, ядат бут, действиетелно през лятото хората като са ходели на нивата режат от бут, малко чесън с хляба и до сега е така!“
Владислав Велев – производител: „Въпрос: Може ли да стане на друго място еленски бут? - Еленчани, които са излезли от града и са се заселили на други места, са пробвали и не са успели!“
Заради живописната природа, възрожденският дух и славата му на екологичен район в последното десетилетие, Елена се утвърди и като туристическа еко-дестинация.