БАН изследва наследници ли сме на траките

Екипът на Българската академия на науките разполага с кости от 12 души, които са обитавали тракийските земи. Останките са намерени в некрополи в Свещари, Караново и Твърдица.

"Изненадващо добре са запазени за тази възраст. Кости на 3000 години от Новата ера или на 5 хиляди години от сега. Детски кости са намерени в село Дядово, Ямболско", обяснява Йордана Тодорова - главен асистент в Институт по молекулярна биология.

"Генетичният материал, който се вади от тези древни кости, е много разграден. От кокалче до кокалче се тестват различни методи, за да можем да извлечем ДНК, защото това е много трудно и далеч не от всяка кост може да изолираме ДНК", допълва доц. д-р Ива Угринова - директор Институт по молекулярна биология.

Костите, които екипът изследва в лабораториите, са от късната Бронзова и ранната Желязна епоха.

"Като амбициите ни са след това да проследим какво се случва този генофонд при настъпващите миграционни процеси по нашите земи и ако можем - да го проследим до наши дни", казва доц. д-р Ива Угринова.

Обект на изследване от учените са и артефакти от различни епохи. Сред тях има предмети от времето на Първата българска държава, на Древна Гърция и дори от периода преди построяването на египетските пирамиди.

"Траките имат изключително интересни технологии, които за съжаление са забравени. Съвременните достижения на науката дават възможност за възстановяване на тези технологии, които са значими дори от днешна гледна точка", подчертава проф. Валерия Фол - ръководител на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство.

Тя отбеляза, че проф. Спасов и екипът му са подготвили за печат данните за порода кон, който като качества е като арабските коне. "Което значи едно - изключително познаване за селектиране на животни", обобщи проф. Фол.

В родопско село - името, на което учените пазят в тайна, са намерени живи наследници на древен овчарски род, които умеят да водят разговор с домашни животни на звукоподражателен език.

"Колегите документираха. Оказа се, че той говори по различен начин с овцете и козите. Всичките тези записи, описания на обреди, оказа се, че има особени обреди са документирани и предстоят анализи", сподели проф. Валерия Фол.

Особено внимание учените обръщат на културната идентичност и причините за миграцията на етноса. Проектът се финансира от частен инвеститор.

"Ще минат години, за да се попълни тази карта", прогнозира доц. д-р Ива Угринова.

"Трябва да създадем младите кадри, за да продължат нататък, иначе всички открития ще бъдат правени в чужди лаборатории и институти", добави проф. Валерия Фол.

А отговорът на въпроса "Наследници ли сме на траките?" може да бъде даден най-рано в края на година, когато ще са готови изследванията на микробиолозите.