Малкото червено тефтерче пази спомена от последните години живот на поета Никола Вапцаров. 30 май 1941 г. - при ареста на Вапцаров, той току-що е написал стихотворението „Пролет“ („Отвънка ухае на люляк“). Това е и първият запис в червения бележник. Между страниците му остават още: „Война“, както и „Не, сега не е за поезия...“.
Катя Зографова - литературен историк и критик, главен уредник на къщата-музей „Никола Вапцаров“, София: Едно стихотворение, в което провижда как мастилото се превръща в кръв. Страшно и незавършено произведение, което е едно пророчество, едно предчувствие за неговата гибел само след година.
;
В къщата-музей се пази и част от словото на писателя Светослав Минков пред съда, с което той успява да спаси Вапцаров при първия процес срещу него. В това слово се казва, че стиховете на Вапцаров не са написани набързо, не са политически ограничени, а са нежни и с гражданско чувство.
Катя Зографова - литературен историк и критик, главен уредник на къщата-музей „Никола Вапцаров“, София: Години по-късно чувствителния и свръхинтелигентен Светослав Минков ще обвинява себе си затова, че ако не беше защитил Вапцаров така категорично, той може би щеше да бъде затворен и може би така щеше да бъде спасен.
Вапцаров получава почетната международна награда за мир, която днес се съхранява в неговата къща.
Чуй новините
Подкаст
