Истории от Дома на ветераните на културата: Методи Савов, Христо Петров и Величко Хинов

Петима души, представители на културата, прекарват в тишина старините си в единствения в България Дом на ветераните на културата и изкуствата. Живеят скромно, но духът им е извисен. Алпинистът е част от първата българска експедиция до Еверест през 84-та година. Тогава е в ролята на оператор и заснема изкачването до върха.

Методи Савов, алпинист: "Не можах да заснемам всичко, защото горе на 8000 метра с голи пръсти да сменяваш лентата, това е ад. Няма въздух, няма нищо. Единствено искаш да слизаш надолу, това е. Величието, както се казва, идва на по-късен етап, като седнете на софрата."

Колелото на живота се завърта така, че днес той дели маса с още няколко души под покрива на Дома на ветераните на културата и изкуствата в София.

Методи Савов, алпинист: "Както се казва, така ми е било писано. До голяма степен и съдба."

Освен, че ветераните носят името на един от създателите на славянската азбука, днес той навършва и 79 години.

Методи Савов, алпинист: "С обица се отнасяме към буквите, към изреченията, към нашите поети, писатели и така нататък, към художници, които са направили много неща за тази... казвам държава, въпреки че го казвам с неприятно чувство – държава. Аз съм пенсиониран по закона за особени заслуги. Една мизерна пенсия. Аз имах едно ателие, където живея. Обаче нямам пари да живея там. И затова дойдох тук."

Методи казва, че морето и планината са дом за душата му.

Методи Савов, алпинист: "Измръзнах. От любовта към планината ми отрязаха част от стъпалата. Планината ми даде простор. Даде ми свобода. Даде ми самота, когато съм искал да бъда сам. Планината е велика природа и човек, който го усети, той я носи в себе си до края на дните си. Преди в планината от студ виехме като вълци, а сега от болки пак вием. Казвам, за мен всеки ден е радост."

В Дома на ветераните на културата живее и рок-музикантът Христо Петров.

Христо Петров, музикант: "Аз работих доста сериозно. Притисна ме фактът, че останах сам. Аз имах много здраво семейство. Всички измряха. Тук имам пълна свобода. И фактически се чувствам много добре, защото съм сред артисти."

Макар да има здравословни проблеми, духът му е извисен.

Христо Петров, музикант: "Всичко е трудно по принцип във България. Не става въпрос само за поп и рок музиката. Културата е много трудна във България. Всичко е едно и също. Когато кажат: „Нямаме пари, не можем“. Ние всичко правим със собствени усилия."

Право да са в Дома на ветераните имат културни дейци, членове на съюзи, които могат да се обслужват сами. А за да живеят в добри условия, разчитат много и на дарители.

Галина Алтимирска – директор на Дома на ветераните на културата и изкуствата: "Хора, които идват тук, които милеят за възрастните хора, ветерани на културата, имат добри сърца. Малко по малко, стая по стая, успяваме да ремонтираме с даренията. Вече 10 стаи направихме, за което съм благодарна."

Величко Хинов е публицист и писател на 88 години. Казва, че творчеството го държи жив, а убежище му е словото, което му дава свобода.

Величко Хинов – публицист и писател: "Свободата тя винаги ни е липсвала. Преди всичко човек трябва да се освободи вътрешно от себе си и тогава да помага на другите. В момента най-важна е благата дума. Може би най-нужното нещо в момента на хората е в общуването им. Българският език сплита езика на някои хора и трябва да се чисти непрекъснато от чуждици, от едно отношение на небрежност. Езикът е най-важното нещо."

Попаднали в лабиринта на живота, културните дейци таят надежда от минаващото време да не заличи дирята, която оставят след себе си.