Навършват се 110 години от убийството на Борис Сарафов. Той е една от най-спорните, ярки и неподражаеми личности в Македоно-Одринското революционно движение. От 1899 година е и негов председател.
Три оригинални фотографии на Борис Сарафов и неговата чета се съхраняват в Регионалния исторически музей в Благоевград.
Елена Александрова, уредник в Регионален исторически музей -Благоевград:
Това е снимката на четата на Борис Сарафов, която е фотографирана пред къщата на Марко Секулички в Кюстендил през 1903 година. Четата, с която той участва в Илинденско-Преображенското въстание. Освен това две оригинални фотографии, негови портретни снимки, които го представят вече като цивилен.
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Борис Сарафов става задграничен представител на организацията. Като такъв обикаля европейските столици, за да пропагандира Освободителното движение и да събира средства за пострадалите от въстанието.
Елена Александрова уредник в Регионален исторически музей -Благоевград:
Решава да се обърне и към сръбската общественост. Но попада в капана на сръбската политика и дипломация. Те използват неговото име, неговият авторитет, за да подготвят сръбски чети, натоварени със сръбската пропаганда в Македония от поречието на Язот.
Това поражда и недоразуменията между него и представителите на Серския революционен окръг. Последните издават и смъртната му присъда, изпълнена от Тодор Паница. Заедно с Борис Сарафов преди 110 години е прострелян и Иван Гарванов.